Фискалните дефицити поддържат високи лихви в Румъния и Полша
Страните се опитват да успокоят ЕК и рейтинговите агенции
Автор: Доротея Манолова
Полша и Румъния ще запазят лихвените си проценти без промяна в сряда поради опасения, че разхлабената фискална политика може да подхрани инфлацията. 18 от 30-те икономисти, анкетирани от Bloomberg, очакват Националната банка на Полша да запази основния си лихвен процент на 4,75%, а останалите прогнозират понижение с четвърт процентен пункт. Останалите 12 икономисти смятат, че централната банка на Румъния ще запази основната си лихва на 6,5%.
Двете страни са с най-големите фискални дефицити в Европейския съюз, което е оказало натиск върху цените в техните икономики. Докато полските експерти се опасяват, че бъдещите разходи ще подпалят инфлацията след поредица от понижения на лихвите, Румъния се бори с рязкото покачване на цените след неотдавнашното увеличение на данъците.
Полша и Румъния вземат решение за ставките
„Високият дефицит, с който се сблъсква Румъния, само засилва необходимостта от строги парични условия“, заяви Хуан Ортс, икономист от Societe Generale SA, базиран в Лондон. „Очаква се дефлационният ефект от процеса на фискална консолидация да се усети едва в средносрочен план.“
В Полша последните данни подобриха перспективите за инфлацията, но въпреки това няколко централни банкери „изразиха силно предпочитание към по-постепенен подход към решенията за паричната политика и подчертаха, че основният риск е разхлабената фискална политика“, каза той. Според Ортс фискалната траектория на страната вероятно ще бъде основният фокус за полските лихвени ястреби по отношение на лихвените проценти.
Фискалната щедрост оказва влияние върху валутите на страните, като полската злота и румънската лея губят блясъка си през втората половина на 2025 г. и отслабват спрямо еврото и долара след силен старт на годината.
Това също така е подкопало относителната привлекателност към външния дълг на страните. Държавните облигации в местна валута на Колумбия и Южна Африка са донесли повече от 10% в долари от края на юни, а тези на Унгария - почти 5%, докато инвеститорите, притежаващи румънски и полски облигации, са имали доходност под 2%, според индексите на развиващите се пазари, съставени от Bloomberg.
Полските централни банкери, включително шефът на централната банка Адам Глапински, посочиха разхлабената фискална политика през тази и следващата година като основен риск за инфлацията, която през последните месеци отбеляза спад и е под 3%. Заместничката на Глапински, Марта Кайтли, подчерта това в интервю този месец, като заяви, че бюджетният дефицит от близо 7% от БВП ограничава възможностите за понижение на лихвените проценти.
Все пак, понижение на лихвите не може да бъде напълно изключен, като се имат предвид усилията на правителството да удължи замразяването на цените на енергията, по-бавният растеж на заплатите и тенденцията централните банкери да подвеждат пазарите.
Различаващите се очаквания относно лихвите казват “много за качеството на комуникацията на централната банка с пазара“, заявиха икономистите от ING Bank Slaski SA, водени от Рафал Бенецки. Те очакват лихвите да останат стабилни в сряда и да бъдат понижени с 25 базисни пункта до края на 2025 г.
Румъния имаше едно от най-високите нива на инфлация в ЕС още преди да приеме мерки за намаляване на бюджетния дефицит, прогнозиран на 8,4% от икономическото производство през тази година. Последвалото повишаване на данъците доведе до ръст на индекса на потребителските цени до 9,9% на годишна база през август.
Премиерът Илие Болоян все още планира нови съкращения на разходите, за да успокои Европейската комисия и рейтинговите агенции, с цел да намали фискалния дефицит до около 6% от икономическото производство през следващата година.
„Фискалната корекция се очаква да доведе до намаляване на търговския дефицит, което впоследствие ще облекчи натиска върху леята и ще остави повече пространство за централната банка да понижи лихвените проценти,“ заяви Влад Ионита, икономист в румънското подразделение на Erste Group Bank AG. Той прогнозира, че първият спад на лихвените проценти в страната ще се случи през февруари.