Китайските лидери планират да си поставят за цел годишен растеж от около 5% за следващата година и да увеличат бюджетния дефицит до 4% от брутния вътрешен продукт, съобщи Ройтерс, като се позова на двама души, чиито имена не посочи.
Докладът идва дни след като висшите лидери, включително президентът Си Дзинпин, приключиха годишната икономическа конференция в Пекин, на която се очакваше да определят целите за 2025 г. Конкретните цели ще бъдат официално обявени едва на парламентарно заседание през март, ако ръководството се придържа към досегашния опит.
Новата цел за растеж ще съвпадне с тазгодишната цел, която длъжностните лица са на път да постигнат, след като от септември насам предприеха множество стимули, включително намаляване на лихвените проценти и предоставяне на повече парични средства на банките. И двете цели до голяма степен съответстват на очакванията на икономистите, след като политиците засилиха обещанията си за увеличаване на държавните разходи и подкрепата за икономическата политика.
Китай може да заложи най-големия бюджетен дефицит от години насам
Пазарите се отърсиха от новината, като курсът на юана не отчете големи промени на ниво от около 7,29 за долар както на местните, така и на чуждестранните пазари. Доходността на 10-годишните облигации се задържа близо до рекордно ниски нива, а китайският фондов бенчмарк CSI 300 се движеше в тесен диапазон, като до голяма степен запази леките си ръстове, която отбеляза преди обедната почивка.
Информационното бюро на Държавния съвет не отговори веднага на изпратеното по факс запитване за коментар на публикацията на Ройтерс.
Миналата седмица на работната икономическа конференция ръководителите се ангажираха да „поддържат стабилен икономически растеж“ и да дадат приоритет на повишаването на вътрешното потребление и инвестициите. Дни по-рано 24-членното Политбюро обеща да възприеме „умерено разхлабена“ парична политика - първата промяна в позицията от около 14 години насам. Обещанията за „по-активни“ фискални инструменти подхраниха очакванията за разширяване на приходите в бюджета.
Тази промяна дойде в момент, когато икономика № 2 в света се подготвя за евентуална търговска война със САЩ, щом Доналд Тръмп встъпи в длъжност през януари. По-високите американски мита върху китайските стоки ще намалят способността на износа да задвижва растежа, след като той допринесе за близо една четвърт от икономическата експанзия досега през тази година.
По-големият фискален дефицит означава, че правителството ще вземе повече заеми, за да финансира увеличените публични разходи, което може да спомогне за стимулиране на вътрешното търсене, тъй като компаниите и домакинствата намаляват разходите и инвестициите.
Основен бюджетен дефицит от 4% би бил най-големият от мащабната данъчна реформа през 1994 г. насам и би означавал прекъсване на традицията на китайските политици да го ограничават до 3%. Това би означавало по-смело поведение по отношение на фискалните стимули, но размерът на експанзията - само 1 процентен пункт от БВП спрямо тази година - вероятно ще бъде твърде скромен, за да запълни задълбочаващата се разлика във вътрешното търсене и да обърне посоката на продължаващата дефлация.
Повишаването на дефицита ще представлява само част от фискалната огнева мощ на правителството. Висшите служители обещаха също така да емитират повече специални държавни облигации и специални облигации на местните власти, за да стимулират растежа. Двата вида облигации не се отчитат в официалния дефицит, но са важен източник на финансиране на инфраструктурни инвестиции. Те все по-често се използват и в други области, например за субсидиране на потребителски покупки.
„Възможно е Пекин да емитира повече облигации отвъд този 4% дефицит, ако предстоящата търговска война навреди значително на китайската икономика“, каза Джан Живей, главен икономист в Pinpoint Asset Management.
През 2023 г. Китай направи рядка ревизия на бюджета в средата на годината и повиши съотношението на номиналния дефицит до 3,8%, сигнализирайки, че рязко забавяне на растежа няма да бъде толерирано.
Общото увеличение на фискалните стимули - включително по-високия номинален дефицит и специалните облигации - през следващата година може да се равнява на около 2% от брутния вътрешен продукт, според прогнозите на UBS Group AG и BNP Paribas SA.
Това е подобрение за Китай, който традиционно води консервативна фискална политика. Но то ще бъде по-ниско от това на други големи икономики като САЩ, които в рамките на една година увеличиха бюджетния си дефицит с повече от 13% от БВП в отговор на пандемията.
Като знак, че Пекин е готов да приеме повече държавни заеми, официалната информационна агенция Синхуа съобщи в понеделник, че равнището на държавния дълг на Китай е сравнително ниско в сравнение с други държави и се държи предимно на вътрешния пазар. Докладът се позовава на неназован служител от Централната комисия по финансови и икономически въпроси, която е висш орган за вземане на икономически решения.
През ноември китайската икономика остана небалансирана, като ръстът на продажбите на дребно неочаквано се забави, докато промишленото производство се задържа. Доверието на потребителите все още е слабо поради продължаващия от години спад на пазара на недвижими имоти, а пазарът на труда остава бавен.
В понеделник китайският премиер Ли Цян призова длъжностните лица бързо да изпълнят ключовите икономически задачи за следващата година, като заяви, че министерствата трябва да са активни и да действат „възможно най-рано“ при изпълнението на плановете, изложени на работната икономическа конференция миналата седмица.
Китайските компании намаляват началните заплати
Мрачните перспективи за заплатите предизвикаха широк дебат в социалните медии във вторник, като потребителите изразиха тревогата си от заплатите, които според тях са спаднали до нивата отпреди десет години, под мотото „ера на 3500 юана (480 долара) на месец“.
Дискусията се превърна в тенденция в Weibo, преди платформата да я премахне като гореща тема, за да предотврати по-широкото ѝ разпространение. Тя беше предизвикана от блогър, който сподели във видео примери за високообразовани млади хора, които не успяват да си намерят работа с достойно заплащане, което подтикна и други да споделят своята борба на пазара на труда.
„Същото важи и за гражданското инженерство. Когато се дипломирах преди 12 години, получавах 4500 юана, а моята компания плаща на новозавършилите студенти, които са наели тази година, същото“, пише един човек. „Но разходите за живот и особено цените на жилищата не са същите като преди 12 години“.
В коментар в изданието на Комунистическата партия People's Daily от вторник се казва, че икономическите цели играят силна ръководна роля. „Поддържането на определено ниво на икономически растеж е от решаващо значение за разрешаването на различни противоречия и проблеми в развитието“, се казва в статията.