Разрушената стена на „Каховка” преобрази бойното поле по неочаквани начини

След като стената на язовир Каховка беше скъсана на 6 юни, наводненията прекъснаха всяка възможност на украинските войски да преминат река Днепър в подкрепа на контраофанзивата си. Въпреки това тази полза за Кремъл може да не продължи дълго.

Под язовирната стена водите вече са започнали да се оттеглят и в крайна сметка ще върнат реката в предишното ѝ състояние, макар и с нови препятствия като отломките. Нагоре по течението на реката, с изпразването на 230-километровия басейн на язовир Каховка, се очертава изцяло нов пейзаж, който потенциално може да създаде възможности за украинските сили.

Базираният във Вашингтон Институт за изследване на войната вече преработва картите на бойното поле, за да отрази внезапното свиване на водното течение, което отделя украинските сили от окупираните земи на източния бряг на язовира.

Язовирът е разрушен точно в момента, в който украинските сили започват контраофанзива, планирана месеци наред, която цели да си върне териториите, загубени от Русия в южната и източната част на страната след инвазията миналата година.

Тъй като Киев разполага с милиарди долари в западно оръжие по протежение на фронт, дълъг 1600 километра, река Днепър е ключов елемент от бойното поле, осигурявайки защита на войските, изправени една срещу друга в по-голямата част от южната ѝ част.

В четвъртък министрите на отбраната на страните от Организацията на Северноатлантическия договор, към която Украйна се стреми да се присъедини, започнаха двудневна среща в Брюксел, за да обсъдят конфликта и дългосрочната подкрепа за Украйна.

Евентуалният обхват на тази преграда ще зависи от това колко сериозно е повреден язовирът, както и от тинята, която се е събрала на дъното на язовира от построяването му през 1956 г.

От векове река Днепър заема централно място в идентичността и икономиката на Украйна. Съветските инженери превърнаха реката в каскада от шест огромни язовира, всеки от които с хидроелектрическа централа за производство на електроенергия за индустриалното сърце на брега ѝ. Каховка е последният преди реката да се влее в Черно море, образувайки огромна естествена преграда между враждуващите армии.

До неделя обаче нивото на водата в язовира е спаднало наполовина с изпускането на 73% от обема му, заяви директорът на "Укрхидроенерго" Игор Сирота в интервю за Радио Свобода в Youtube. Новооткритите тинести брегове не позволяват на служителите на агенцията да преместят закъсалите мониторингови станции достатъчно близо, за да измерят директно пониженото ниво, каза той.

В сряда Сирота заяви, че се очаква нивото на водата да продължи да спада и наводненията да се оттеглят още една седмица.

Повърхността под водата е съставена от тиня и е трудно да се каже колко бързо ще изсъхне след това, според Перевозчиков.

От месеци Русия е окупирала района на язовира, но отрича да е отговорна за причиняването на разрушаването му.

Тъй като наводнението засега елиминира всякаква заплаха от другата страна на Днепър, руските командири са прехвърлили войски от позициите по реката, за да укрепят отбраната на изток, заяви на 11 юни заместник-министърът на отбраната на Украйна Хана Маляр.

Президентът Владимир Путин заяви, че разрушаването на язовирната стена е спряло украинското контранастъпление през Днепър, макар че в телевизионните си коментари за войната във вторник той също така заяви, че "за нас би било по-добре", ако те бяха опитали да се справят с тази позиция. Той също така изрази съжаление за ниските запаси от модерни оръжия на Русия и за загубата на 54 танка при едноседмичната контраофанзива на Украйна. Той заяви, че Украйна е загубила 160 танка в битката досега - цифра, която е значително по-висока от тази, която е била потвърдена от независими експерти.

Ако язовирът се изпразни напълно, Днепър, намален до състоянието си преди преграждането между Нова Каховка и Запорожие, ще бъде много по-малко препятствие за силите, които искат да го преминат, със средна дълбочина около 3 метра, вместо 16,5. Разстоянието, което украинските сили ще трябва да преминат на север от язовира, също ще се свие рязко - от максимум 23 километра до около един.

Според картите, направени през 1954 г., малко преди построяването на язовир "Каховка"  Днепър на много места се разделя на по-малки канали. Първоначалното корито на реката под язовира е имало широки блата, но също така и мостове над по-тесни места.

Днепър пресича Украйна в посока север-юг и започва от блатистия южен край на руските хълмове Валдай, където е едно от именията на Путин.

Язовирите на реката са взривявани два пъти по време на Втората световна война като част от отбранителни операции, въпреки че и двете тактики в крайна сметка се провалят.

През 1941 г. съветският диктатор Йосиф Сталин взривява първия язовир на реката, който е построен само девет години по-рано край Запорожие, за да забави приближаването на германските войски. При наводнението загиват около 20 000 до 100 000 души, включително удавени съветски войници, които не са предупредени навреме.

Германците възстановяват язовира по време на окупацията, преди да го взривят отново през 1943 г., когато използват Днепър, за да укрепят отбранителната линия срещу масирана съветска контраофанзива.

Докато военната роля, която разрушаването на язовир "Каховка" ще изиграе този път, остава неясна, икономическото въздействие е по-лесно да се предвиди. Язовирът захранваше множество заводи, атомната електроцентрала в Енергодар и най-голямата селскостопанска напоителна система в Европа, както и канала, доставящ вода на Крим - полуостровът, който Путин анексира от Украйна през 2014 г.

Според Министерството на земеделието на Украйна само загубата на напоителната мрежа ще лиши от вода 584 000 хектара обработваема земя - площ, която през 2021 г. е произвела 4 млн. тона зърно и маслодайни култури на стойност 1,5 млрд. долара.

Въпреки ударите върху селското стопанство и производството на стомана, Dragon Capital, най-големият инвестиционен мениджър в Украйна, не смята, че непосредственото икономическо въздействие на наводненията ще бъде достатъчно голямо, за да промени прогнозите си за растеж, според Елена Билан, главен икономист на компанията.

Това се дължи на факта, че в момента икономиката се развива по-добре от очакваното, казва Билан, въпреки че в дългосрочен план разрушаването на язовира ще означава "допълнителни разходи за реконструкция и възстановяване на щетите".

"Подобно наводнение в Украйна със сигурност не е имало и вероятно не е имало и в цяла Европа", каза Перевозчиков, който е хидролог.

Още по темата

След "Каховка": Рисковете за България от замърсяването на Черно море засега са малки

Какво трябва да знаем за експлозията в стената на язовир Нова Каховка в Украйна?