Ненаситният глад на Европа за каучук унищожава тропическите гори на Африка

ЕС внася около 30% от каучука, доставян от чужбина от най-големите африкански производители, което е над 12 пъти повече от стойността на палмовото масло, което купува

16:00 | 19 юни 2022
Автор: Зорница Крушарска
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Търсенето на каучук в Европа за производство на гуми и други продукти унищожава тропическите гори в Африка, а предложенията на Брюксел за ограничаване на екологичните щети засега не допринасят за решаването на проблема, пише Bloomberg.

Ново проучване на организацията с нестопанска цел Global Witness на базата на сателитни данни свързва вноса на каучук от Европейския съюз с обезлесяването на 520 квадратни километра в Камерун, Габон, Гана, Кот д'Ивоар, Либерия и Нигерия от началото на хилядолетието. Каучукът представлява по-голяма заплаха за Африка от вноса на палмово масло в блока, но въпреки това той не е включен в закона, предназначен да спре изсичането на дървета извън ЕС.

Констатациите подчертават вредата, която търсенето на суровини нанася на екосистемите, които са от решаващо значение за борбата с изменението на климата. По данни на Световната банка горите в Западна и Централна Африка поглъщат около три пъти повече въглероден диоксид годишно, отколкото Франция отделя.

"Неудържимият апетит на ЕС за каучук опустошава местните общности и нанася дългосрочни последици върх климата", казва Джулия Бонди, старши експерт по горите в Global Witness. "Учудващо е, че проектозаконът за предотвратяване на продажбата на продукти в Европа, свързани с обезлесяването, не включва каучука."

Според проучването понастоящем ЕС внася около 30% от каучука, доставян в чужбина от най-големите африкански производители, което е над 12 пъти повече от стойността на палмовото масло, което купува. Според Асоциацията на страните производителки на естествен каучук глобалното търсене на суровината се е възстановило миналата година, като е нараснало с 9% от 2020 г.

Global Witness установи, че повечето каучукови плантации, в които е извършено обезлесяване, са собственост на три компании: Сингапурските производители Olam Group и Halcyon Agri Corp. и регистрираната в Люксембург Socfin. Те от своя страна доставят гуми на фирми като Michelin и Continental AG. Европейските банки също са основни участници във финансирането на индустрията.

Socfin заяви пред Global Witness, че има политика за нулево обезлесяване от края на 2016 г., като добави, че някои плантации в Камерун, Нигерия и Гана са разработени преди тази дата чрез изсичане на увредени естествени гори.

Halcyon заяви, че от декември 2018 г. прилага "политика за недопускане на обезлесяване" в Камерун и е разработила план за подпомагане на образованието и здравеопазването на местните общности, според изявление, предадено от Global Witness. Говорител на Halcyon заяви пред Bloomberg News, че компанията е "непоколебима" в ангажимента си за нулево обезлесяване.

Olam заяви пред групата с нестопанска цел, че дейността ѝ в Габон е развита върху стари концесии за дърводобив, вторични гори и райони с влошено състояние на горите, както и че компанията също така инвестира в образованието и здравеопазването на съседните общности. Опазването на горите е приоритет за компанията, заяви Olam в отговор до Bloomberg.

Въпреки че обещанието за прекратяване на обезлесяването беше един от големите пробиви на срещата на върха за климата COP26 миналата година, според "Грийнпийс" някои селскостопански индустрии се опитват да отслабят предложените разпоредби. Този натиск може да се засили, тъй като цените на храните и стоките се покачват.

Според служител на ЕС предложението на Европейската комисия, което обхваща говеждото месо, дървесината, соята, кафето и какаото, както и палмовото масло, има за цел да донесе най-големи ползи по отношение на предотвратяването на обезлесяването при най-ниски разходи за съответните оператори. Обхватът на инициативата може да бъде разширен по-късно, каза той.

Кристоф Хансен, водещ преговарящ за закона на ЕС за обезлесяването, настоява каучукът да бъде включен в списъка на секторите, обхванати от предложението. Той твърди, че Европейската комисия е сгрешила, като е използвала подхода "разходи-ползи" при избора на секторите, които да бъдат включени и вместо това е трябвало да разгледа екологичния отпечатък на продуктите.

Подходът на Комисията да включи определени стоки, но не и други, не е правилен, заяви Хансен, който е депутат от Европейската народна партия.