Африканският меден пояс отново започва да привлича миннодобивни гиганти

Инвеститори в миннодобивния сектор се надпреварват към регион, който до скоро много компании от сектора всячески се опитваха да напуснат. Огромен горист район с големината на Португалия по границата между Замбия и Демократична република Конго съдържа един от най-големите залежи на ценни метали в света – мед за жици и кабели и кобалт за зареждаеми батерии, пише Bloomberg.

Въпреки наличието на такова богатство западните минодобивни компании от години полагат повече усилия да напуснат, отколкото да развиват този регион в централна Африка, поради множеството обрати в политиките на държавите и опитите за изнудване от страна на правителствата.  

Изглежда това започва да се променя.

Компаниите, които имат дейност там, започват да ги разширяват, а други, като BHP Group започват да проучват региона за първи път от години. Първо Quantum Minerals Ltd. най-накрая одобри разширение за 1 милиард долара в Замбия, а Barrick Gold Corp., която обмисляше да продаде мината си в Замбия и е един от най-отявлените критици на конгоанското правителство, сега иска да развива проекти и в двете държави. Тази седмица Anglo American Plc обяви нов съвместен проект в Замбия.

Работник в мината за желязна руда Нчанга в Чингола, Замбия. Снмка: Уалдо Суайгерс/Bloomberg

Какво се промени? Новият президент на Замбия Хакаинде Хичилема полага огромни усилия, за да привлече инвеститори и да поправи отношенията с тях, които бяха сериозно увредени от неговия предшественик. Той казва, че иска да утрои добивът на мед през следващото десетилетие. Тази амбициозна цел ще изисква инвестиции за близо 30 млрд. долара, според анализатори от BMO Capital Markets.

В по-общ план, по света нараства информираността, че медта и кобалтът са в основата на глобалния преход към възобновяема енергия, а сигурността на доставките ще бъде ключова през следващите десетилетия. Световният пазар на мед вече изпитва недостиг, а нови мини се откриват трудно. Залежите в Конго са толкова големи, че просто е невъзможно да бъдат пренебрегвани.  

Същевременно, другите страни с големи находища от мед като Перу и особено Чили и които отдавна се смятаха от индустрията за „безопасни“ места за строеж, вече изглеждат по-вреждебни.

„Няма как да поискате от хората да инвестират в страната ви, ако не им предоставите сигурност“, каза в интервю изпълнителния директор на Barrick Марк Бристоу. „Парите са много плашлив актив и веднага бягат от напрегната среда.“

Повечето американски, европейски и австралийски миннодобивни компании се отказаха от медния пояс на Африка през последното десетилетие, Glencore Plc е голямото изключение - тя инвестира огромни суми в две гигантски мини за кобалт и мед в Конго. Големите победители от тази тенденция са китайските компании.

Работник измива с вода меден катод в завода за обработка на мед на Kamoto Copper Company в град Солуези, Конго. Снимка: Тома Бишувел/Bloomberg

Това си личи най-вече в конгоанския град Солуези, който е създаден единствено заради рудодобива през 30-те години на миналия век.

Културното влияние си личи навсякъде и по основните улици на града: билбордите на Zijin cement са почти навсякъде, а улиците са пълни с китайски караоке барове и казина.

Сега други минни компании отново увеличават присъствието и дейността си. В Конго нова мина, оглавявана от милиардера Робърт Фридланд, бързо увеличава производството по план, който ще я превърне в третия по големина производител в света до 2024 г. BHP, най-голямата минна компания в света, проведе преговори за закупуване на друга част от медните проекти на Фридланд в Конго, които са в съседство с новата мина Камоа-Какула, съобщи Bloomberg миналата година.

Африканският меден пояс и неговата роля в снабдяването с критични минерали също привличат повишено внимание на правителствено ниво. Миналата седмица заместник-министърът на САЩ за икономически растеж, енергетика и околна среда Хосе Фернандес говори на годишната среща на минната индустрия на континента в Кейптаун. Основна тема на неговите изказвания бяха критичните вериги за доставки на минерали. Следващата му спирка е двудневна среща в столицата на Замбия за среща с Хичилема.

„Смятаме, че минният сектор в Африка има огромен потенциал“, каза Фернандес по време на разговор с репортери. „Също така знаем, че в бъдещето на чистата енергия критичните минерали ще бъдат важна част от решението и че африканските нации имат много такива залежи, било то кобалт, манган, литий и други. Всички те са необходими за построяване на ветрогенератори и електрически батерии."

Замбия ще трябва да привлича до 180 милиона долара годишно само за търсене и доказване на нови запаси, ако иска да достигне амбициозните производствени цели на правителството, каза в интервю миналата седмица Соквани Чилембо, главен изпълнителен директор на лобистката група на мините в страната.

Увеличението на цените на медта през последните няколко години е "основният попътен вятър", каза той. "Това наистина даде тласък на амбициите на всички."

Още по темата

Разединена Европа не може да очаква скорошно спасение с газ от Африка

Разширяващият се пясъчен портал на Африка

Глобалната борба за метали поставя Африка в светлината на прожекторите

ЕС поглежда към Африка в замяна на природния газ от Русия

Страната полага усилия съгласувани между агенциите и отделите, за да осигури привлекателна среда за инвеститорите, каза министърът на финансите Ситумбеко Мусокотване в интервю на 5 май.

Правителството вижда медта като „новия петрол“ и иска да се възползва от нарастващото търсене на електрификация по начина, по който богатите на петрол страни се възползваха от енергийния бум, каза той. Това означава увеличаване на нивата на производство.

„Нефтът от Замбия — а именно медта — ще донесе ползите, които сме виждали другаде“, каза Мусокотване. „Разбира се, наша отговорност е, когато тези пари дойдат, те трябва да бъдат използвани правилно.“