За изминаващата 2024 г. софтуерният сектор у нас се е разраснал повече от прогнозираните 12% и отчита увеличение на персонала. България трябва да развива частта от икономиката с най-голяма добавена стойност, като инвестира в образованието на кадрите и децата си. Освен развитието на образованието страната ни може и трябва да привлича квалифицирани хора от трети страни, които да помагат за икономическия ѝ ръст. Един от основните проблеми в постигането на тези цели е безтегловността, в която България се намира в последните три години и половина, това коментира Доброслав Димитров, председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. 

Честата смяна на правителствените фигури е основна пречка за чуждестранните и вътрешните инвестиции, тъй като хората, които искат да правят бизнес у нас, търсят стабилност и предвидимост, която изглежда липсва. А преките чуждестранни инвестиции са на рекордно ниски стойности.

„Това, което се случва в парламента и нивото на разговор там не отговаря на предизвикателствата, които имаме. Докато спорим кой кого обидил, кой с кого ще чертае червени линии, междувременно светът и реалността си вървят и тези две реалности са се разклонили много сериозно, а без единност и целенасочено усилие от страна на държавата, много трудно може да се справим с предизвикателството, което е пред нас.“

Внасянето на недоверие в институциите води до това избирателите да се обърнат към митологии, представени им в социалните мрежи. Преди пропагандната дейност се извършваше от хора, а сега те са заменени от алгоритми. Гостът обясни, че колкото по-трудни са битовите въпроси в една страна, толкова по-лесна мишена е тя за манипулация, за това е ключово да се развива икономиката.

Той допълни, че в последните години в Министерството на образованието съществува представата, че има спешна нужда от промяна. България може да е иноватор във въвеждането на изкуствен интелект в образователната система, което е и сферата, в която технологията дава най-висока добавена стойност.

Събеседникът обясни, че за една страна е изключително важно да притежава подготвени кадри, като това може да ѝ позволи да стане световен лидер в дадено направление. Той даде пример с Тайван, който произвежда най-усъвършенстваните чипове в света. За другите държави често геополитическата тежест около Острова е пречка, но те не разполагат с достатъчно добри служители, които да създадат производства на местно ниво.

„Ако ние развием експертиза в тази област, ще придобием такова критично стратегическо предимство, че никой в Европа не може да ни излезе на среща.  Друга вертикала е Космоса, България може да бъде лидер в бъдещата космическа индустрия. Всички тези полета минават през това да си повярваме и да започнем от някъде, а ние имаме всичко необходимо – имаме страхотни школи по физика и математика. Това са традиции, които се градят с десетки години и те са изградени, сега трябва да ги надградим и да разширим това нещо в мащаб за цялата страна и ще видите, че само до няколко години икономиката на България може да бъде кардинално различна.“

Съществува рискът човечеството да върви към дигитална диктатура, в която не диктатори, а алгоритми ще осъществяват тираничната дейност. Тук идва и ролята на обществата да се борят за тяхната свобода, залагайки на естествения интелект. Междувременно управляващите на ЕС, смятат, че този проблем ще бъде предотвратен с регулации, като по-рано тази година блокът въведе Закона за изкуствен интелект.

„ИИ закона е еманацията на това как не трябва да се прави. Да, трябва да има регулация и тя трябва да е следната – да сме сигурни, че тази технология няма да е бъде монополизирана, да сме сигурни, че има как нови компании да имат достъп до данните, с които предишните компании са си обучили моделите, да пазим гражданите си от гледна точка на личните им данни. Това, което трябва да мислим в Европа е какви регулации да сложим, които да ни помогнат да настигнем САЩ и Китай.“

В последните десетилетия Европа успя да изостане от глобалните играчи, които водеше и е трудно да се говори за съхраняване на ценностната система на Стария континент, ако той не е геополитически релевантен. Събеседникът допълни, че когато се въвеждат правила, това трябва да се прави с цел. В случая Европа дори не разполага с водеща компания в сектора на ИИ, която да регулира.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.

Още по темата

България изпитва недостиг на кариерни специалисти

България има футуристичен поглед над AI и ролята му в образованието

Фондацията на SiteGround за 100 млн. лв. насърчава AI в българските училища

IT компаниите отиват в Румъния, Гърция и Сърбия - там мислят с 10 години напред