Високите цени на енергията в Европа са временно явление, обусловено от войната, но няма да свършат с войната, а много преди това. Новият световен ред още не е ясен. Когато той се изясни, а това ще отнеме години, ще видим подем на икономиката, защото тя ще се почувства стабилна и с ясни перспективи. Това каза Камен Колчев, председател на Съвета на директорите на ЕЛАНА Финансов Холдинг, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Нито Германия, нито Европа като цяло могат да си позволят да са в такава енергийна криза дълго време. Ясно е, че тази ситуация е временна. В момента се търсят алтернативни източници и Европейската комисия каза, че до края на годината Европа няма да е зависима от руски газ и петрол, каза Колчев. „Енергийната криза в Европа и високите цени на енергията са временни, обусловени от войната. Но те няма да свършат с войната, а много преди това“. 

„Очакванията ми са до края на годината и особено следващото лято цените и на газа и на петрола, а от там и на електричеството в Европа да стабилизират. Това ще стане не на нивата, на които това започна миналото лято, но на едни нормални нива“. 

Паритетът на еврото и долара се е очакваше, поради по-слабото представяне на европейската икономика, каза още гостът. „Освен това лихвите в САЩ са по-високи и ще останат такива поне още две-три години. По-слабото представяне на Европа се обуславя от енергийната криза в Европа и високите цени на енергоносителите, което доведе до значително по-висока инфлация. Войната е на територията на Европа, а не на САЩ и Австралия. Никак не е хубаво Европа да влиза в рецесия и валутата ѝ да е по-слаба, но това са фактите“. 

Според събеседника рецесията вече е основният сценарий, както за САЩ, така и за Европа по ред причини, но от друга страна рецесията може да овладее бързорастящите лихви и да принуди, особено Фед, да задържи темпа на вдигане и дори да намали лихвите. 

„През следващите година-година и половина е много вероятно лихвите да не се вдигат толкова рязко, именно заради риска от рецесия и заради високата инфлация, която трябва да бъде овладяна по някакъв начин“. 

През следващите 12 - 18 месеца лихвите ще се задържат на тези нива. След това ще започнат плавно да растат, защото трябва да бъде овладяна инфлацията, която очаквам да продължи дълго, поради огромната парична маса, която се наля на пазарите, прогнозира гостът. „ През следващите 10 години очаквам една сравнително висока инфлация в глобален мащаб, не само в Европа, не само в САЩ, а навсякъде. Очаквам относително по-вял растеж и по-бавно увеличение на лихвите от инфлацията, така че ще продължим да виждаме отрицателни реални лихви, което трябва да изконсумира излишната парична маса, която е на пазара“. 

През януари ЕЦБ много ясно промени реториката си, но не сме видели още съществени действия, поради потенциална дългова криза. Вероятно ще видим вдигане на лихвите, но не толкова рязко, колкото Фед започна да го прави, обясни Колчев. „От друга страна банките в Европа не са това, което бяха по времето на Lehman Brothers. Взеха се много мерки и режимът бе затегнат. Те не са толкова податливи на кризи, колкото бяха преди 10-12 години, когато видяхме предходната финансова криза. И все пак държавите, за съжаление, не са намалили процента на своя дълг спрямо БВП. Това важи не само за Европа, но и за САЩ“. 

„Пазарите са много притеснени от цялата обстановка и реагират почти истерично. Виждаме го през последните два месеца - непрекъснато има резки движения нагоре-нодалу и на американските, и на европейските, даже в България. Това ще продължи, докато утихне енергийната криза в Европа и се стабилизират цените на петрола в глобален мащаб“.

От тук нататък очакванията са за една висока инфлация през следващите 10-на години, а това означава, че пазарите също ще растат. Но няма да растат със стабилни движения, заяви Колчев. „Политическите фактори са много, а и информацията тече по друг начин и пазарите реагират много нервно и агресивно на всяка новина“. 

Докато американските акции имат потенциал да растат, за европейските не е толкова сигурно. Заради войната в Европа и кризата с енергийните източници, ще се натрупа доста повече инфлация, подчерта събеседникът. „Освен това демографската ситуация в Европа е много по-различна от тази в САЩ. Застаряващото население означава, че ще има недостиг на работна ръка, тя ще бъде по-скъпа и това ще прави европейската икономика по-неконкурентоспособна и по-бавно развиваща се“.

„Перспективите за България никак не са розови, защото рисковете са като в Европа, но тук няма кой да ги адресира“. 

До 2024 година ние няма как да изпълним критериите за инфлация и за балансиран бюджет, за да влезем в еврозоната, категоричен бе гостът. „В момента не изпълняваме критериите, няма да ги изпълним и догодина, подогодина може би ще ги изпълним. Така че, приемането ни през 2024 година би могло да бъде политически компромис, но не виждам особена воля за такова, при условие, че еврозоната има достатъчно проблеми и не ѝ трябват повече, колкото и малък проблем да е България, защото е малка икономика“.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.