В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Калоян Стайков: Трябват временни мерки, а не смяна на модела на енергийния пазар

Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, "В развитие", 25.10.2021 г.

15:29 | 25 октомври 2021
Обновен: 12:19 | 28 октомври 2021
Автор: Даниел Николов

Трябва да се търсят временни решения за предоляването на ефектите от повишените цени на електроенергията и да не се правят необмислени промени на модела на енергийния пазар. Всякакви структурни промени на модела трябва да са в резултат на задълбочени анализи на всички възможни последствия. Липсата на далновидност, стратегическа визия в сектор "Енергетика" и пропуснатите възможности за реформи водят до изкривяване на ценовите сигнали и нарушават оптималната работа на пазара. Това заяви Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Най-важното в момента е в търсенето на решение да не се счупи пазара, който трудно изградихме. Пазарните взаимоотнешения трябва да се развиват и насърчават, а не да се разрушават. Моментната шокова ситуация с високите цени не означава, че цялата структура на пазара трябва да се промени - тя трябва да се засили и надгражда.

В условия на конюктурен проблем започнаха да се дискутират принципни мерки, които биха променили изцяло пазара и генерално нарушават пазарните взаимоотношения и тяхнаха логика. Помощите трябва да се насочват там, където има нужда - в компании с очевидно влошени резултати заради по-високите енергийни цени."

Анализаторите очакват енергийните цени по света и в България да се успокоят след пролетта на 2022 г., но не и да се върнат на старите си нива.

"Шокът от тази година най-вероятно ще бъде ограничен във времето - трябва ли да се променя целият пазарен модел и взаимоотношения или да се намери временно решение, което да подпомогне компаниите сега? Ние се намираме във втората хипотеза. Дори да се обсъждат временни мерки, те трябва да са наистина временни", каза Стайков.

Българският енергиен холдинг трябва да бъде разформирован, за да може отделните компании да имат самостоятелна политика. "Този холдинг създава повече проблеми, отколкото нещо друго, и всъщност прикрива проблеми в отделните компании. Би трябвало всяка една от тях да е достатъчно финансово стабилна."

Европейската комисия предлага да се направи подробен анализ на пазарния модел и чак тогава да се мисли за някакви промени - не става въпрос веднага да се променя модела, уточни Стайков.

Настоящият модел наистина води до колебания на цените, но и стимулира инвестициите в нови мощности. Алтернативата - всяка централа да получава цената, която е предложила - не насърчава инвестициите и ще влоши ситуацията в България. "Ще са необходими нови мерки, за да се компенсира това влошаване."

Предложението за сключване на двустранни договори между компании и АЕЦ "Козлодуй" не е достатъчно добре обмислена и е базирана на схеми, които работят в други държави, където ситуацията е различна, смята експертът.

Проблем за българския пазар е прекалено голямото значение на пазара "Ден напред", където са били насочени действията на регулатора и законодателите. Това е насочило и пазарните участници там за сметка на двустранните договори, каза Стайков.

"Предвид икономическата структура на икономиката на България по-логично е големият дял електроенергия да се търгува именно по двустранни договори заради по-голяма предвидимост. Трябва да се помисли за мерки, които да върнат този баланс."

Това може да се постигне, ако мрежовите компании се насърчат да купуват технологичните си разходи чрез двустранни договори. "Регулаторът не позволяваше това до момента и накзваше компаниите с такава политика."

Заради по-високата цена на пазара тези компании са натрупали големи загуби, което ще се прояви в цените през януари - битовите потребители ще видят увеличение на сметките, а бизнесът ще плаща и високи цени на ток и висока цена за мрежа, прогнозора Стайков.

В България повече от десет години не се намери решение за енергийния микс, което води до неефективна употреба на ресурси и изпраща разнопосочни сигнали до пазара, коментира Стайков.

Политиката много често изкривява ценовите сигнали, както може да се види и в Европа, където натисът за бърз преход към ниско въглеродна икономика доведе до настоящите високи цени.

"Първо доведе до ниски цени, което води до липса на инвестиции, което в година на високо търсене има ограничаващ ефект. Това не позволява на прозводството да навакса достатъчно бързо, което автоматично вдига цените. Високите цени стимулират нови инвестиции, което ще доведе до твърде много такива в определен момент и отново ниски цени - така се люшкаме от една в друга крайност."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.