Хибридният работен модел е новата норма в България, офисът възстановява позиции
Милка Гълъбова, ръководител на отдел „Проучвания и консултации“ към HRS Bulgaria, във "В развитие", 2.10.2025 г.
Автор: Божидарка Чобалигова
Пазарът на труда в България достига зрялост и се стабилизира около хибридните модели на работа, които са новата норма. Над 60% от работодателите, участвали в проучване за предпочитаните работни модели в страната ни през 2025 г. на компанията HRS Bulgaria, са заявили, че нямат намерение да променят модела на работа, а това вероятно означава, че са намерили работещия за тях модел. Това съобщи Милка Гълъбова, ръководител на отдел „Проучвания и консултации“ към HRS Bulgaria, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Друг извод от анкетата е, че офисът възстановява позициите си, като се увеличава броят на компаниите, които работят изцяло от офис. В същото време самият офис се променя и вече е център за сътрудничество и култура, а не само място за извършване на основната работа.
„Офисът е ключов за ефективното въвеждане на нови служители, за предаване на знанията и за поддържане на фирмената култура. Голяма част от служителите се завръщат доброволно, защото хората оценяват социализацията, бързото решаване на проблеми лице в лице и по-ясната граница между работа и личен живот“, каза Гълъбова.
Проучването е установило още „конфликтна зона“ между желанието на служителите за хибридна или дистанционна работа и опасенията на работодателите за продуктивността, сплотеността на екипа и предаването на знания.
Според Гълъбова първоначалните очаквания на компаниите за бързи и значителни икономии от хибридния модел на работа са се оказали нереалистични. „Хибридният модел изисква преструктуриране на офисното пространство – от индивидуални места за работа към места за сътрудничество, наложи се допълнително да бъдат извършени технологични разходи за управление на хибридната среда, възникнаха и скрити разходи за работодателите за обучение на мениджърите и за поддържане на две паралелни среди – дистанционна и офисна“, отбеляза тя.
„Хибридната работа е по-скоро инвестиция в човешкия капитал и конкурентоспособността, отколкото в директно намаляване на оперативните разходи.“
Гълъбова посочи, че хибридните модели на работа са особено важни за компаниите, чиито служители работят основно от офис. А един от най-силните мотиви в избора на подобен модел е възможността за избор на работен график. „По този начин служителите имат усещането за контрол върху времето си и могат да постигнат баланс между работа и личен живот“, коментира тя.
„Българските компании успяха много бързо да се адаптират, да приемат новите работни модели, да организират работния процес, така че да бъде ефективен и да постигат резултати.“
Според Гълъбова адаптацията ще продължи и занапред като вече предизвикателството пред компаниите ще бъде свързано с новото поколение Z, което тепърва ще навлиза на пазара на труда. „Очакваме в следващите години да се променят изискванията на работната сила към работната среда и работната култура и това ще бъде допълнително предизвикателство за компаниите наред с навлизането на изкуствения интелект“, коментира тя.
Четиридневната работна седмица на този етап е утопия, счита гостенката и допълни, че навлизането на изцяло различни работни модели трябва да бъде предизвикано от определено явление, което да наложи такъв тип работен процес.
„Четиридневната работна седмица означава да компенсирате този един ден почивка с изработването му в останалите четири и не съм сигурна доколко 12-часов работен ден ще бъде приятен за голяма част от младото население, за което е много важна гъвкавостта на работата“, отбеляза Гълъбова.
Какви са придобивките, които компаниите предоставят на служителите си в условията на хибриден модел на работа? Какви са изискванията на младите хора към работното им място?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.