Това беше една конструктивна среща, която ще една тласък в развитието на трансформацията на НАТО. Тя е историческа, тъй като в много компактен вариант бяха взети много големи решения и вече се говори за качествен скок в отбранителната и военната политика на НАТО. Досега се говореше с повече политически клишета, защото нямаше такава заплаха. Това каза полк. о.з. Вилис Цуров, председател на УС на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Тази седмица се проведе ежегодната среща на върха на НАТО в Хага. Резултатите – държавите членки на Алианса, включително България, се съгласяват да отделят 5% от БВП за отбрана в следващите 10 години. Според Цуров за разлика от предишните срещи на върха този път се е говорело ясно за конкретни ангажименти и особено за финансиране, като през 2029 г. ще бъде направена ревизия, за да се види докъде страните изпълняват своите ангажименти за отбранителните разходи.

Събеседникът коментира, че за повечето страни повишението ще бъде достатъчно, но не за всички.

„Този процент няма да бъде достатъчен за някои държави, които дълги години не са спазвали изискването на НАТО да подготвят своите армии, но за по-голяма част от държавите това ще бъде ефективен процент.“

Това са държавите на Източния фланг като България, Полша, балтийските страни, които дълги години не са инвестирали в армията си, но едновременно са и на границата на конфликта между Русия и Украйна. (бел. ред. Полша и прибалтийските републики отделят най-много средства за отбрана в Европа като процент от БВП)

Една от характеристиките на срещата беше, че държавите са демонстрирали по-различен, по-умерен и дори ласкателен тон към Тръмп и са избягвали разногласия с американския президент. Гостът обяви, че е бил изнедадан, че е нямало спорове относно разходите за отбрана и дори държави като Унгария, Словакия и Испания, които са били против, са се подписали под декларация.

Отношение към Доналд Тръмп рефлектира в декларацията – по-кратка, и без споменаване за членството на Украйна в НАТО. Въпреки това според Цуров срещата е била „ползотворна“ и за Киев.

По време на срещата между Тръмп и Зеленски, украинският президент е поискал системи Patriot и допълнителна военна помощ, на което Тръмп е реагирал положително, макар и предпазливо, защото за Вашингтон в момента Израел е приоритет.

Взето е и решение за създаване на нов комитет – среща на ниво външни министри НАТО-Украйна. Това е важна стъпка към по-дълбока интеграция. А днес паралелно Европейският съюз също провежда разговори с Киев за членство на страната.

„Двете организации вече действат координирано – и по отношение на политиката, и по отношение на отбраната. Затова срещата беше ползотворна и за Украйна.“

Промяна се вижда и в позицията на САЩ към Киев. „Политиката на Тръмп вече е за запазване целостта на Украйна.“

Цуров цитира генералният секретар Марк Рюте, който смята, че 5 пъти трябва да бъде увеличена противовъздушна отбрана на НАТО. А в момента Украйна „купува време“ за Алианса, като задържа руската армия вече трета година.

„НАТО трябва да използва това време умно. Става въпрос за преосмисляне на цялата отбранителна архитектура.“

Според офицера държавите на фронтовата линия – Балтика, Полша, Румъния, България – трябва да изградят инфраструктура, бази, логистични центрове и да фокусира вниманието си върху безпилотни апарати, антидрон технологии, киберотбрана, защото „Русия търси слабото място на НАТО“.

И макар често да се споменава Северният фланг – Финландия и Швеция – гостът заяви, че южният всъщност е по-уязвим.

„Това включва Румъния, България и частично Турция, където при една евентуална агресия би се получило друг вариант на пробив… Трябва да се заостри вниманието на нашата общественост и да се говори, че тези 5% за отбрана няма да бъде достатъчни за нас, тъй като ние дълги години не сме влагали достатъчно средства в нашите сили.“

Събеседникът е категоричен, че пред армията ни стоят много сериозни задачи по отношение на реорганизация и привеждане на новите стратегии за използване, а повишените инвестиции да се насочат е бойни способности, логистика и превъоръжаване.

„Ние в момента нямаме изградена стратегия за използване на безпилотните технологии, пък да не говорим за анти-дрон системите, но новото въоръжение, което постъпва в България, трябва да бъде защитено от тези нападатели. В случая нашето правителство трябва да се концентрира върху тези проблеми.“

Затова България трябва да използва момента за ускорена трансформация и интеграция в новата архитектура на сигурност, чийто тласък бе даден на срещата в Хага.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Лидерите на НАТО потвърдиха ръста на бюджета за отбрана до 5% от БВП

Тръмп изразява подкрепата си за НАТО на срещата в Хага

Марк Рюте за разходите за отбрана в НАТО: Умерен оптимист съм, че ще се справим

Ако иска да е силна, Европа се нуждае от общи проекти в отбрана