Централната минерална баня в София може отново да се превърне в символ на града и ключов термален център, след като в деня на 112 годишнината от откриването ѝ бе подписан меморандум за нейното възстановяване - между Българската асоциация за термално наследство и кметът на Столична община Васил Терзиев. Банята разполага с уникален ресурс – 1 милион литра минерална вода дневно, който към момента не се използва, това коментира Ивайло Захариев, Българска асоциация за термално наследство, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.

Събеседникът обясни, че от 12 бани в София работят само две – Панчарево и частично възстановена баня, функционираща като спа център. Захарев коментира, че автентичните бани се различават от модерните спа центрове, предлагайки тиха и лечебна атмосфера. Вече се работи по пускането в експлоатация и на някои от другите бани в София.

"От тези сгради остават още 10 да се възстановят, като сега се работи по Овча купел. Очаква се тя да бъде отворена през август месец, така че ни остават още 9 сгради. Но основните 6 сгради, върху които ние сме се фокусирали са в централната градска част, което включва Централна минерална баня и тя трябва да стане едно бижу на термалността."

Асоциацията има амбицията да възстанови мрежа от термални центрове, модерни по форма, но запазили духа и лечебната стойност на традиционните бани. Идеята включва не само балнеология, но и културни и туристически услуги – от басейни и терапии до ресторанти и фитнес зали. Той вижда огромен потенциал не само за туризъм, но и за редовно ползване от столичани, които могат да бъдат основен двигател на възстановените съоръжения.

„Разбира се, вътре може да има и фитнеси, козметични салони, един хубав ресторант или кафетерия. Така че ние си представяме първо една мрежа от такива центрове. Всъщност природните ресурси на София са нейното богатство. Витоша и минералните бани, ние нямаме и двете. Практически ние не можем да използваме най-хубавия ресурс на този град.“

Гостът подчерта, че само 50 от 125 минерални бани в страната функционират, а останалите – включително архитектурни и културни паметници – се рушат. Той допълни, че в България има 75 изоставени дворци на водата.

„Желанието ни е да включим и други общини, имали сме срещи с кметове, например в Кюстендил, в Хасково и на други места, но засега целта ни е да се фокусираме върху София, защото ние се разпиляхме, желаейки да помогнем на много места и всъщност в центъра това, което ни събра реално от Централна минерална баня и спасяването ѝ, остана на заден план. Така че ние се събрахме и се фокусирахме върху нея.“

По думите му, липсата на координация между различни институции – министерства, областни управи и общини – пречи на единното управление и опазване на тези обекти. Въпреки това, в София вече се усеща промяна: създава се работна група към общината, планира се международен архитектурен конкурс, а гражданският натиск се очаква да ускори процеса.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Медицинският туризъм ще търси посланията, с които да привлича гости в България

Норвежкият турист търси слънце, природа, храна. Но не знае за България

В България няма държавни програми за здравна превенция с минералните ни ресурси

Почти всички общини могат да развиват здравен туризъм, но не могат да го покажат