Поредният пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия заради войната в Украйна запълва някои пропуски, които позволяваха на Москва да финансира агресията си, особено чрез трети страни. Ситуацията е толкова сложна, че дупки винаги ще се намират, като изключително важно е прилагането на мерките, след като бъдат приети. Това коментира Горан Георгиев, експерт към Център за изследване на демокрацията, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

13-ият пакет санкции на ЕС добавя към санкционните списъци още 106 лица и 88 организации и компании, както и фирми от трети страни - Китай, Индия, Сърбия, Казахстан, Тайланд, Турция и Шри Ланка, за които се твърди, че доставят на Москва стоки за военната ѝ индустрия и участват в заобикалянето на санкции.

Въпрос на политическа воля е как санкциите ще бъдат прилагани в различните страни и "до много голяма степен зависи от изборите тази година в Европа" и други ключови държави като САЩ и Индия, каза Георгиев.

Ако в публичните пространства доминират наративи против санкциите и към тях се включат НПО-та и бизнесът, прилагането на санкциите е невъзможно, предупреди Георгиев и даде за пример оттеглянето на подкрепата за Закона за развитие на ВЕИ в Черно море. Този закон само би увеличил енергийната независимост на България от Русия, бе не "победен с една своеобразна операция по влияние от обичайните заподозрени - "Възраждане", БСП и цялата инфраструктура около тях", каза той.

"Именно за това, едни от най-важните санкции са тези в медийното пространство; едни от най-важните неща е да се разгледа, в България и други страни, има ли законова основа за тяхното прилагане; кой следи за това какво се случва в информационното ни пространство; има ли нужната дигитална инфраструктура да се случва това следене."

Медийните регулатори в европейските държави трябва да се оборудват и с развитите от бизнеса и НПО-та експертиза и технологии за борба с дезинформацията, по смисъла на Акта на ЕС за цифровите услуги, но в България се наблюдава епизодичност в тези действия, която е свързана с политическата обстановка.

"Тук идва проблемът със стратегическата корупция - тови е съвсем ефективен инструмент от страна на Русия, с който тя въздейства и се опитва да саботира националните политики и икономики на всички европейски страни, включително и нашата. Виждаме в медийното пространство, че на един полузавладян медиен регулатор се затруднява работата му от гледна точка на прилагането на санкциите."

Прахосаха ли европейските лидери политическия капитал за подкрепа на Украйна, какво може да се очаква от срещата в Париж, може ли да има реален край на войната в Украйна може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.