Инфлацията в еврозоната ще падне под целта от 2% в началото на 2025 г. - по-рано, отколкото прогнозира Европейската централна банка, според икономисти. Цените ще се увеличат средно с 1,9% през първото тримесечие на същата година, показа последното проучване на Bloomberg, спрямо предходната прогноза за ръст от 2,2%. Прогнозите на ЕЦБ, публикувани през септември, предвиждаха връщане към целта едва през втората половина на годината. Това коментира Антоанет Василева, Bloomberg TV Bulgaria, в предаването "В развитие" с водещ Веселина Спасова.

Икономистите прогнозират обаче, че основната лихва ще остане по-висока - на 2,1% и 2,3% през първото и второто тримесечие на 2025 г.

Анкетата идва, след като инфлацията се забави до 2,9% миналия месец - повече от прогнозите на икономистите. Представители на ЕЦБ все още предупреждават за трудна „последна миля“ обратно към ценовата стабилност, тъй като мерките за правителствена помощ за справяне с кризата с разходите за живот се оттеглят и заплатите на работниците се повишават.

Войната между Израел и "Хамас" представлява друг важен източник на несигурност за икономическите перспективи. Но въздействието му върху цените на енергията засега остава ограничено, като цените на суровия петрол падат през последните седмици.

Миналият месец ЕЦБ задържа лихвените проценти стабилни за първи път, откакто започна кампанията си за затягане в средата на 2022 г. Сега икономистите очакват първото намаление да дойде през юни 2024 г. в сравнение със септември преди това.

Икономистите на Morgan Stanley прогнозират, че Федералният резерв ще намали значително лихвените проценти през следващите две години, тъй като инфлацията се понижава, докато анализаторите на Goldman Sachs Group Inc. очакват по-малки намаления и по-късен старт.

Централната банка ще започне да понижава лихвените проценти през юни 2024 г., а след това отново през септември и на всяка среща от четвъртото тримесечие нататък, всяка от които с по 25 базисни пункта. Това заявиха изследователи от Morgan Stanley, ръководени от главния икономист на САЩ Елън Зентнер, в прогнозата си за 2024 г. в неделя. Според тях това ще доведе до намаляване на основния лихвен процент до 2,38% до края на 2025 г.

Прогнозите на Goldman Sachs са по-близки до тези на централната банка. Прогнозите на Фед от септември предвиждат две намаления с по четвърт пункт през следващата година, а лихвеният процент през 2025 г. ще достигне 3,9%, според медианните оценки на политиците. Управителите на Фед и председателите на регионалните банки ще актуализират прогнозите си на срещата следващия месец.

Според Morgan Stanley САЩ би трябвало да избегнат спада, тъй като работодателите задържат работниците си, въпреки че наемането на служители ще се забави. Това ще се отрази на разполагаемия доход и съответно на разходите, смятат те.

Goldman Sachs очаква Фед да запази лихвените проценти на относително високо равнище поради по-високия равновесен лихвен процент, тъй като „постфинансовата криза е зад гърба им“ и по-големите бюджетни дефицити вероятно ще продължат и ще стимулират търсенето.

Друга водеща тема от Терминала на Bloomberg e развитието около геополитическата ситуация в Близкия Изток. В неделя САЩ нанесоха удари по съоръжения в Източна Сирия, използвани от иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция и свързани с него групи, като запознат заяви, че вероятно има жертви - събитие, което може да доведе до ескалация на напрежението с Техеран.

Според говорителя на отбраната на САЩ ударите са били нанесени по тренировъчен център и скривалище в близост до градовете Абу Камал и Маядин като част от операция за "нарушаване и намаляване на възможностите" на подкрепяните от Иран сили. Говорителят заяви, че по време на удара са присъствали свързани с Иран сили, но броят на жертвите не е ясен.

Президентът Джо Байдън "насочи днешното действие, за да покаже ясно, че Съединените щати ще защитават себе си, своя персонал и своите интереси", заяви министърът на отбраната Лойд Остин, който в момента е в Южна Корея, в по-ранно изявление, публикувано в неделя в САЩ.

На брифинг за пресата в Сеул в понеделник Остин заяви, че САЩ ще предприемат всички необходими мерки, за да защитят своите войски.

"Тези нападения трябва да спрат. И ако те не спрат, няма да се поколебаем да направим отново необходимото, за да защитим нашите войници“, добави той.

Напрежението между САЩ и Иран се покачва след нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври. Ирански официални лица предупредиха, че ако САЩ продължат да подкрепят недвусмислено Израел, ще се отворят нови фронтове срещу тях.

Администрацията на Байдън изпрати военни сили в региона, включително самолетоносачи, допълнителни изтребители и войски, като част от широкообхватни усилия, целящи да накарат Иран и други участници да се замислят, преди да ескалират войната. Рискът е, че присъствието на САЩ само ще стимулира резултата, който американските власти искат да избегнат.

От 17 октомври насам американските войски са били подложени на най-малко 41 нападения в Ирак и Сирия, а според представители на отбраната най-малко 46 военнослужещи са били ранени, някои от тях с травматични мозъчни увреждания.

Повече за водещите новини от Терминала на Bloomberg може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.