Много държави полагат системни усилия, за да се подготвят за конфликт в киберпространството. Тава каза проф. Тодор Тагарев, професор в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, член на Научния съвет на ИИКТ и ръководител на Центъра по мениджмънт на сигурността и отбраната, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки. 

"За радост технологиите се развиват и ни дават възможност да живеем по-добре, но създават и много уязвимости - политически, икономически и организационни. Практически не минава ден без да чуем за пробив в киберсигурността и то на сериозни организации".

Имахме атаки срещу няколко правителствени украински сайта, само преди седмица имаше атака срещу нефтени терминали. Свидетели сме и на обратното, когато хакери от Беларус се опитаха да попречат на транспортирането на руски войски с железопътен транспорт за планираното съвместно учение на Русия и Беларус.

"Много държави вече създадоха специализирани военни подразделения, които да се готвят за кибервойна. Те, предполагам, разработват не само средства за защита, но и нападателни кибероръжия. И някои от тези кибероръжия се тестват".

Интересен е въпросът с тестването на кибероръжия - дали това трябва да се разглежда като военно действие, каза още гостът. "Миналата година, например, кибератака на групировка, търсеща откуп, успя да блокира достъпа на петрол и нефтопродукти практически в цялата източна част на САЩ. Но предполагаме, че това е акт на престъпност - някой използва слабости в информационни системи и иска да спечели пари. Но от гледна точка на техниките и тактиките, които се използват, те могат спокойно да бъдат разглеждани като кибероръжие". 

"Всички тези успешни кибератаки, макар и да не преследват военни цели, биха могли да се приложат по време на подготовката за военен конфликт и по време на самия конфликт". 

Ние имаме щастието да не сме поле на преки военни действия и да се учим от опита на Украйна - това което работи, което не работи и това се отнася и до киберпространството, добави Тагарев. "В Украйна още през 2015-2016 година имаше атаки на руски хакери, които успяха да спрат подаването на електроенергия за часове в големи региони от страната. По време на самия конфликт през 2014 година Русия използва иновативни средства, освен добре известните "зелени човечета", които също са предмет на анализ. Много от тях не са типични кибератаки, както ги разбираме, а са свързани с въздействие върху масовите възприятия, върху нагласите на хората, върху взимането на решения да изпълняват или не воля на чужда, агресивна сила. Твърди се, че през пролетта на 2014 година Русия е блокирала възможността на украинското правителство, което през това време бе в преходен период и бе нестабилно, да стигне със своите послания до гражданите на Украйна. Русия е надделяла категорично в предаването на послания към гражданите на Украйна. Ние това трябва да го разбираме, за да се защитим от такъв тип действия от страна с подобни намерения". 

"Не приемам, че сме намерили добър баланс в заимодействието си със съюзниците си за постигане на по-високо равнище на нашата национална сигурност. Това беше грешна теза на правителството. За съжаление в това отношение руската пропаганда работи доста добре. Много местни проксита настроиха част от общественото мнение в тази посока".  

Не мисля, че се насочваме към първа световна кибервойна по няколко причини, категоричен бе събеседникът. "Първо, каквато и да е война не се предизвитква от възможностите, давани от технически средства. Тя винаги има политическа основа и се стреми да постигне политически цели. Самите оръжия, които се използват, начинът, по който се действа, са второспетенен въпрос. За да говорим за война изобщо, трябва да ги има условията, трябва да разберем какви цели преследва една или друга страна. В момента няма такива условия за световна война - въобще, политически". 

"Второто съображение е, че независимо от сериозните последствия, които може да има една кибератака, или дори масирани кибератаки, все още сме далеч от момента, в който само чрез действия в киберпространството, някой може да постигне по траен и категоричен начин свои политически цели в друга държава. Няма как това да се случи днес и в обозримото бъдеще". 

Ако имаме военен конфликт, то винаги ще видим комбинация от кинетични атаки и кибератаки и съответно защити от такъв тип действия. Това, което трябва да признаем е, че в този микс от кинетични и киберсредства, все повече нараства ролята на киберсредствата, каза професор Тагарев. 

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.