В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Мартин Търпанов: България ще емитира дълг за поне 7 млрд. лева през 2022 г.

Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock, "В развитие", 30.12.2021 г.

14:47 | 30 декември 2021
Обновен: 15:32 | 30 декември 2021
Автор: Даниел Николов

Общият емитиран от България дълг за 3.8 млрд. лв. през 2021 г. в десет аукциона не е бил неочакван или над заложения таван от 4.5 млрд. в бюджета, а кратките срокове на емитиране може да се отдадат на предизборната несигурност през есента и възможността от трето служебно правителство. Банките закупиха около 80% от книжата, а по-голямото от очакваното предлагане е довело и до по-висока доходност с около 0.3-0.4 процентни пункта, но доходността по вътрешните ДЦК конвергира с външния дълг. Това коментира Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

"През 2022 г. има падеж на еврооблигация в размер на 2.4 млрд. лв. и падеж на вътрешен дълг - купонните плащания ще са около 2.8 - 3 млрд. лв. Нормално е да считаме, че ще се емитират книжа за 3 млрд. лв. плюс книжа за финансиране на очаквания дефицит, за който редовният финансов министър спомена, че се очаква да бъде заложен между 3.5 млрд. лв. и 4.5 млрд. лв. Чисто механично би следвало около 7 млрд. лв. да бъдат заложени като таван на нов емитиран дълг."

Заради множеството непредвидими обстоятелства като нови вълни на коронавируса и различни разходи покрай социалните мерки, както и отделен падеж на еврооблигация през март 2023 г., въвеждането на допълнителен буфер от 8 - 10 млрд. лв. за тези плащания може да увеличи нивото на дълга. "Това ще е изключително предпазливо и консервативно решение, още повече че във фискалния резерв има събрана сериозна сума, тъй като бюджетът ще завърши с известен излишък", каза Търпанов.   

Коронавирусът и инфлацията са били основните движещи фактора на облигационните пазари по света, като към края на 2021 г. инфлацията е взела леко надмощие.

"Доходностите по основните бенчмаркови бондове леко се повишиха в САЩ и Европа с около 0.3 процентни пункта."

След наливането на ликвидност от централните банки инфлацията превзе вниманието на инвеститорите и бе основният негативен фактор за дългосрочните лихвени проценти. Федералният резерв на САЩ призна, че тя няма да е временна, което сочи за нелеки времена на дълговите пазари, коментира Търпанов.

Европейската централна банка от своя страна продължава да настоява, че тя ще падне под 2% през 2023 - 2024 г. и прогнозира нива от 3.7% за следващата година, добави той. ЕЦБ ще се опита всячески да не повишава значително и рязко лихвените проценти заради огромната задлъжнялост на страни като Италия, Испания, Гърция, Португалия, като може да приложи и нови регламенти в редовната си програма за изкупуване на облигации.

Развиващите се пазари се представиха по-добре от развитите през 2021 г., тъй като са основни износители на суровини и материали, които видяха огромен ръст през годината. "Кредитните спредове се свиха до такава степен, че облигациите им отбелязаха абсолютен ръст", каза Търпанов. 

Какво още се случи на дълговите пазари през годината и какви прогнози могат да се правят за 2022 г. може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.