В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Частни инвестиции и хора липсват на българската икономика

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, "В развитие", 01.12.2021

16:00 | 1 декември 2021
Обновен: 17:17 | 1 декември 2021
Автор: Галина Маринова

Това, което липсва на българската икономика са частни инвестиции и хора. Това каза Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова. Караиванов коментира оценките на S&P за българската икономика.

„Липсват хора. В момента България има най-ниската безработица в историята, защото няма хора. Заетите са намалели през последните 10-12 години с 500 - 600 000 души. Резултатът е по-нисък потенциал на българската икономика и спад. Става дума за намаляване, поне с 30-40 млрд лв., на БВП на година“.

„Водещо за българската икономика ще е дали ще имаме достатъчно инвестиции", подчерта Караиванов. "Ще имаме финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, очакват се еврофондове, но ако няма частни инвестиции, които да генерират допълнителна добавена стойност (а те идват, когато има възможност за по-висока възвращаемост, ако няма такива условия, ако не се създадат, ще имаме нов 5-10 годишен латентен период такъв, какъвто вече изживяхме". 

Това, което помага на България да управлява добре ефектите от пандемията, поне за сега, както и S&P са посочили в своя доклад, е че има що-годе предвидима и стабилна фискална политика. Държавният дълг се държи на относително ниски нива. Все още България е с едно от най-ниските нива на дълг в ЕС. Бюджетният дефицит също се управлява в рамките на очакваното, каза още гостът. „Имаме все още и натрупани запаси от миналото“.

На въпроса какви са перспективите пред икономиката на България в краткосрочен и средносрочен план той каза, че „има различни прогнози, но въпросът е дали ще имаме нова вълна на здравната криза, въпреки че се очаква последствията да са лесно управляеми“.

„Това стои на дневен ред като голям риск за българската икономика, а също така си имаме доста политически фактори, които формират един доста сериозен политически риск. Дали ще имаме правителство (все още не сме сигурни 100%), каква ще бъде политиката, дали ще имаме стабилност през следващите години. Очертават се по-скоро позитивни очакванията, отколкто стабилни. Бъдещето е трудно прогнозируемо, работим с очаквания“. 

Гостът посочи още, че „въпреки че рейтинговата агенция е посочила, че едно позитивно нещо ще бъде приемането на еврото в България (защото ние в момента сме във валутния механизъм ERM2), не това е основният фактор, който ще движи икономиката, а влизането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), защото това ще помогне за много допълнителни инвестиции“.

Кога България ще може да върви към балансиран бюджет? Какво е влиянието на по-високата инфлация върху българската икономика?  Какво следва, след като централните банки вече няма да могат да убедят никого, че инфлацията е временно явление? Централните банкери ли ще поемат „ударите“ и каква е вината на правителствата на големите икономики? Могат ли централните банки да направят нещо друго, освен да говорят?

Повече вижте във видеото.