Европейците казват на Русия, че са готови да свалят изтребителите ѝ

Европейски дипломати предупредиха Кремъл тази седмица, че НАТО е готов да отговори на по-нататъшни нарушения на въздушното си пространство с пълна сила, включително чрез сваляне на руски самолети, според запознати с разговора официални лица.

На напрегната среща в Москва пратеници на Обединеното кралство, Франция и Германия изразиха притесненията си относно навлизането на три изтребителя МиГ-31 над Естония миналата седмица, казват официалните лица, говорили при условие за анонимност, тъй като разговорите са били при закрити врата. След разговора те заключили, че нарушението е било умишлена тактика, наредена от руски командири.

Руски представители отрекоха техни самолети да са навлизали във въздушното пространство на Естония и настояха, че не се опитват да тестват НАТО. Те заявиха, че отделен инцидент, при който дронове са навлезли в Полша, е резултат от грешка. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков тази седмица каза, че руските военни полети се ръководят от международните правила.

Нарастващо напрежение по източния фланг на НАТО

Източните членки на НАТО се сблъскаха с поредица от нарушения този месец, които представляват безпрецедентен тест за решимостта на алианса в момент, когато Владимир Путин засилва руските удари по гражданската инфраструктура на Украйна, а подкрепата на САЩ за Киев отслабва.

„Обединеното кралство е готово твърдо да защити въздушното си пространство срещу всяко навлизане“, заяви говорител на правителството.

Президентът Доналд Тръмп тази седмица призова Украйна да си върне цялата територия, завладяна от Русия, „с подкрепата на Европейския съюз“, и определи ролята на САЩ като продажба на оръжие, което съюзниците могат да изпращат на бойното поле.

Руски нарушения на въздушното пространство на НАТО през септември.

Разказът за срещата в Москва показва, че на Путин е отправено по-категорично предупреждение за залпа от изтребители и дронове в небето над Източна Европа и дава представа за балансирането на ръба между двете страни.

По време на разговорите руски дипломат казал на европейците, че нарушенията са отговор на украинските атаки срещу Крим, посочват официалните лица. Кремъл заявил, че тези операции не биха били възможни без подкрепата на НАТО и следователно Русия счита, че вече е във втълкуване на конфронтация, включваща европейски държави.

Руската страна си водила обстойни бележки по време на разговора, казват официалните лица, което накарало европейския екип да спекулира, че са получили указания да предоставят подробен доклад за позицията на НАТО по командната верига.

Още по темата

Защо руските провокации поставят НАТО пред стратегическа дилема

Съюзниците от НАТО не могат да се споразумеят как да реагират на заплахите от Русия

Реакции в европейските столици

Германски правителствен представител потвърди, че е имало среща и че посланиците са казали на Москва, че нарушенията трябва да спрат. Канцлерът Фридрих Мерц в четвъртък заяви, че координира действията си с Париж, Лондон и Варшава и подкрепя „всички необходими мерки“.

Говорители на Обединеното кралство и Франция не успяха незабавно да коментират срещата. Президентът Еманюел Макрон отказа да уточни как НАТО би отговорил на по-нататъшни нарушения в интервю за France 24 в сряда.

Член 4 от Северноатлантическия договор, който задейства консултации при възприета заплаха, е бил призоваван само девет пъти от основаването на алианса през 1949 г. - и два от тези случаи са този месец след нарушенията в Полша и Естония. Властите в Дания в сряда заявиха, че може да постъпят по същия начин, докато разследват потенциална руска роля в атаки с дронове, които нарушиха въздушния трафик, макар Кремъл отново да отрича участие.

„Намерението е да се създаде разделение и да ни накарат да се страхуваме“, каза министърът на правосъдието Петер Хумелгор в четвъртък пред репортери. „Заплахата от хибридни атаки е тук, за да остане.“

„Сива зона“ и тест за единството на съюзниците

Внезапното нарастване съответства на гледната точка на някои представители на службите за сигурност, че войнствен ход от Москва - чиято война срещу Украйна е добре навлязла в четвъртата си година - вероятно няма да дойде под формата на конвенционална атака срещу Запада, а като хибридна операция с умишлена двусмисленост относно произхода и мотивите ѝ.

„Русия ни тества, тества готовността ни, тества решимостта ни да отвърнем“, каза литовският президент Гитанас Науседа в интервю в понеделник в Ню Йорк, в кулоарите на Общото събрание на ООН. „Мисля, че е много важно да се демонстрира солидарност  и още по-важно, бърза реакция.“

Въпреки това въпросителните около намеренията на Кремъл поставят дилема пред европейските официални лица, които са предпазливи към всичко, което би могло да предизвика ескалация на напрежението с Москва и да им затрудни поддържането на единство.

Тръмп подкрепи лидерите в НАТО, включително полския Доналд Туск, които отправиха категорични призиви за сваляне на руски изтребители, докато германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че съюзниците от НАТО рискуват да „се намъкнат насън“ в „ескалационния капан“ на Путин, ако открият огън по руски самолети.

„Ако НАТО свали руски самолет под предлог за предполагаемо нарушение на въздушното му пространство, това ще означава война“, каза руският посланик Алексей Мешков в четвъртък в ефира на френската радиостанция RTL.

Други лидери на НАТО, включително Джорджа Мелони от Италия, също призоваха за предпазливост, на практика предупреждавайки съюзниците да не „клъвват на стръвта“ на Кремъл, макар нидерландският премиер Дик Схоф да заяви, че би подкрепил свалянето на самолет.

„Руснаците трябва да знаят, че това може да се случи, ако навлязат във въздушното пространство на НАТО“, каза Схоф в интервю в четвъртък в Ню Йорк.

Практически слабости по източната граница на алианса

Нарушенията разкриха и по-практически проблеми с отбраната по източната граница на НАТО.

Румънските власти наблюдавали руски дрон, който навлязъл във въздушното пространство на страната за 50 минути на 13 септември. Въпреки че бил проследяван от два изтребителя F-16, решение да не бъде свален - с мотив риск от падащи отломки - беше посрещнато с критики.

„Когато става дума за собствената ти сигурност, няма по-голям приоритет от това да покажеш на онези, които те тестват, че си способен да защитиш въздушното си пространство“, каза бившият президент на Румъния Траян Бъсеску пред телевизия Digi. „Залогът е вашата достоверност.“

Висшият съвет за отбрана на Румъния одобри правилата за водене на бойни действия за сваляне на летателни апарати едва в четвъртък. За властите в Букурещ дилемата е и въпрос на липса на финанси и подходящо оборудване, според официални лица, запознати с обсъжданията.

Свалянето на дрон с ракети въздух-въздух - както се случи в Полша този месец - е скъпо и неефективно, казват официалните лица. По-необходими са антидронови системи като тези, разположени в Украйна, както и нелетални средства като заглушаване и киберконтрол, допълниха те.

Още по темата

Дронове отново затвориха летище в Дания, разследва се намеса на Русия

Европа трябва да се пази от директен сблъсък между НАТО и Русия