Българските ученици като цяло не се различават много от своите връстници от целия свят. Самото проучване не поднася големи изненади. Един от големите проблеми, както на българските, така и на всички ученици, е, че не успяват да се наспят достатъчно, както и че не успяват да закусват, да се хранят нормално и да поддържат достатъчно здравословен начин на живот, и да избягват стреса, който създават социалните медии. Разликите не са големи. Това каза Иван Господинов, председател на Управителния съвет на сдружение „Образование без раници“, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Гостът коментира изводите от глобалния доклад на ОИСР за социално-емоционалните умения на 15-годишните, на база проучване в над 20 държави, членки на ОИСР.

За разлика от PISA целта на проучването е не да сравнява образователни постижения на ученици от различни държави, а да даде поглед върху социално-емоционалните им умения, които спомагат за повишаване на постиженията и успешната им реализация. 

"Нещо отличително за българските ученици е, че са по-скептични към висшето образование, най-вероятно по-скоро към качеството, което биха получили от него. Но все пак моите впечатления са, че българският ученик се стреми към висше образование. Изследването показва, че момичетата, като цяло, са по-ориентирани кариерно и академично от момчетата, но за сметка на това изпитват повече стрес в тийнейджърските си години".

Фактът, че учениците са сравнително недоспали, означава няколко неща, поясни гостът. От една страна това, че един ученик не успява да се наспи, вероятно е свързано с много фактори, но недоспиването има голямо отражение върху резултатите в училище. Тук не става дума за вечерен час, който трябва да се лансира, но има какво да се направи чисто системно - да се отмени двойната смяна в училищата, за да може учебния ден да започва поне един час по-късно, защото това е важно. Те трябва да спят повече от осем часа - да се наспиват повече и да спазват добър ритъм на почивка, за да може мозъкът им да е спокоен, буден и енергичен. Това също е критерий, заложен в изследването - колко са енергични и жизнени учениците.

"Учебният ден трябва да започва 8:30 - 9:00 часа. Не много по-късно. Може би като политика е най-добре да се започне с тийнейджърите, защото при 10-годишните ученици изследването показва, че са по-емоционално интелигентни от 15-годишните ученици. В периода на гимназията е пикът на пубертета, учениците имат много повече социален живот в компютъра, пред телефона, което ги държи будни". 

Как се справят българските ученици със стреса от социалните медии? Какво липсва в учебните програми, което може да помогне на децата да видят от перспектива стресът, на който са подложени? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Образованието е приоритет само преди избори, а младите учители бягат от системата

Ученици стават учители по дигитални науки с новата образователна платформа Буки.бг

Проф. Инам, Oxford Business College: Искаме от нашите студенти да прегърнат AI