Натрупването на фактори от войната в Украйна до краха на имотния пазар в Китай създават доста уязвима ситуация за растежа на световната икономика. Рисковете от рецесия са изключително високи след новия конфликт в Близкия изток, докато Европа се възстановява от шока с енергийните цени, а инфлацията започва да спада. Поевтиняването на енергийните суровини даде отражение и върху нивата на инфлация в България, но страната трябва да разшири вноса и конкуренцията - включително от Украйна -  за да се пребори с поскъпването на хранителните продукти. Това коментира финансистът Борис Петров в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Евентуален нов шок би имал доста силно влияние, основно поради уязвимостта на икономическия растеж - потребителите доста свиха своята активност и нов шок би довел до допълнително редуциране на инвестиционната и потребителската активност."

Ако Иран бъде замесен във войната между подкрепяната от него "Хамас" и Израел, това не само може да намали потоците суров петрол, които Техеран изнася към Азия, но би нарушило маршрутите като цяло през Персийския залив, което ще увеличи цената на суровия петрол на световния пазар, каза Петров. Докато Русия и Венецуела са под санкции, няма големи алтернативи на иранския петрол, който също е санкциониран от САЩ - дори евентуално отпадане на санкциите срещу Венецуела няма да компенсират количествата от Иран, особено на фона на слабата възможност ОПЕК+ да се откаже от съкращаването на добива, каза Петров.

"По-важни са търговските маршрути - дали ще бъдат осигурени, дали евентуални военни действия около Средиземноморския басейн и Персийския залив няма да доведат до увеличаване на рисковите премии по линията на доставка на суровия петрол."

Повишените рискове за сигурността ще имат и негативно влияние върху световните енергийни и хранителни пазари, добави Петров.

Централните банки успяха да овладеят инфлационните очаквания, но достигането на целта им от 2% ще бъде изключително трудно сега от гледна точка на натрупаната инерция и крехкото състояние на растежа. От септември насам ЕЦБ и Федералния резерв са в режим на изчакване, за да дадат възможност на повишенията на лихвите да се материализират изцяло на пазарите.

"Ескалацията на напрежението в Близкия изток не беше очаквана и този шок може да накара централните банки да преразгледат евентуално през следващите месеци стратегията си на изчакване." Нито Фед, нито ЕЦБ ще вдигнат лихвите на следващите си заседания, каза Петров, но развитието на ситуацията в Израел и на пазарите на суровини може да променят този режим. Все пак централните банки няма да избързват с промяна на политиката си, докато нямат по-голяма яснота.

В Европа Германия трябва да намери нов модел на икономически растеж и да направи структурни промени в икономиката си, след като вече не може да разчита на евтини руски енергийни суровини. Рецесията в страната ще бъде плитка, като силно свързани страни като Словакия, Чехия и Унгария ще бъдат сред най-потърпевшите, а ефектът върху българската икономика ще бъде по-приглушен. Франция, Испания и Италия се очертават като двигател на европейската икономика през следващите години, благодарение на достъпа си до евтина енергия, каза Петров.  

Намаляването на инфлацията в България до 6.3% на годишна база се дължи основно на поевтиняването на енергийните суровини и преодоляването на зависимостта от руските доставки, каза Петров. Инфлацията при храните също е низходяща, но с много по-малки темпове, и там трябва да се търсят алтернативни източници, включително и от Украйна.  

"Високата конкуренция е това, което натиска цените надолу, а не административните мерки и възможностите за субсидиране - това е харчене на административен и публичен ресурс. Добрият подход е отваряне на пазарите за конкуренция."

Повече за перспективите пред икономиката на Германия и как се движат спредовете по дълга на отделните държави в ЕС може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.