Ако Република България до септември месец не предостави действащи, влезли в сила Планове за справедлив преход, ще загубим още 800 млн. евро. Това каза доц. д-р. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

"Българската държава страда на управленско ниво от страшни недостатъци. Отново вчера се получи новината, че имат намерение да преговарят плана за възстановяване и устойчивост в частта въглеродни емисии, а това ще доведе до преосмисляне на Анекс D към плановете за справедлив приход, тоест ангажиментите на България във връзка с териториалните планове". 

В момента не се случва нищо във връзка с усвояването на средства по Плановете за справедлив преход, каза гостът. "Изпълнението на тези проекти се отлага. ЕК все още не ги е локирала за България, тъй като ние не сме представили точни, ясни и категорични ангажименти (кога, къде, какво, колко), което всъщност се съдържа в тези документи". 

"Въпросът е изключително остро управленски и е необходима много сериозна политическа воля процесът да бъде завършен в следващите един или максимум два месеца. Това е реалистичен срок, ако желанията, свързани с въглеродните емисии се изоставят".

Много е трудно да се обяснява на Европейската комисия как, поетите от нас ангажименти преди няколко години, сега изведнъж не можем да ги поемем, подчерта събеседникът. "Това е всичко друго, но не и предвидимост на партньорството".

Второ, за тези няколко години технологиите все повече и повече се развиха, добави Стойчев. Пред нас стоят все повече възможности и ние отказваме да навлезем в тази ера.

"България има ангажимента да намали въглеродните си емисии с 40% до 2030 година и това е, което ни притеснява и понеже нашата структура на икономиката ни е такава, че нито имаме сериозно развита химическа промишленост, нито машиностроене, нито металургия... Тези сектори на икономиката не съществуват и единственият голям, значителен сектор, който може да допринесе за намаляване на въглеродните емисии, беше въглищната енергетика. За това тя изглежда като жертвен агнец. Така го представят. Всъщност това не е жертвен агнец, а възможност за преминаването на топло-електрическите централи към друг тип топлинен енергоизточник (на вратата сериозно се говори за водород и може би това е алтернативата) и единственото, което трябва да се прекрати е миннодобивната дейност, която след това ще остави рекултивационни дейности за половин милиард".

България на този етап има сериозен проблем в т.нар. трансформиращи сектори - секторите, които ще се развиват след прекратяването на въгледобивната дейност, изтъкна събеседникът. "Но световната икономика е структурирана така, че празни пространства няма. Ние трябва да си изберем дейност, която е близка до платото на възвращаемост, няма много държави, които са инвестирали парите си там и второ - тези сектори да можем да ги развием с работната сила, която имаме. Уравнението е с много неизвестни". 

Има такива сектори, които да се развият, но когато България трябваше да прилага принципа на концентрираната помощ, тя не го направи. Избра принципа на лейката - т.е. малко пари навсякъде, обясни доц. Стойчев. "Справедливият преход трябва да се случи на принципа на лейката - трябва да дадем възможност на всеки малък бизнес, който се намира в целевите региони да има достъп до финансиране за мерки за енергийна ефективност вътре в сградите си, нови машини, ново оборудване и обучение - преквалификация на работното място, разработване на лаборатории и разрастване на бизнесите. За да може всяка компания да се почувства сигурна за своето пазарно бъдеще и да не се страхува да приема нови работници". 

"През последните 2-3 години българската държава беше задължена по подобие на много други страни в ЕС, на които им предстои преход към поствъглищна индустрия, да разработят такива териториални планове за справедлив преход. Една от големите грешки, която се допускаше у нас, е, че по-голямата част от гражданите считаха, че Планът за справедлив преход е еквивалентен на Плана за енергиен преход. Двата са свързани, но не са едно и също нещо. Плановете за справедлив преход засяга социалните ефекти върху бъдещите загуби на работни места от спирането на добива на въглища глобално или поне неговото намаляване засега".

Българската държава през Европейската комисия разработи своите планове за справедлив преход. Те бяха възложени на една международна консултантска компания, която добросъвестно повече от една година работеше върху тях и ги предаде на директен бенефициент Министерството на енергетиката на Република България, добави гостът. "От тогава до сега нашите териториални планове на България все още не са окончателно приети, не са окончателно предадени от българската държава към Европейската комисия и по тази причина нямаме схеми, по които да финансираме българският преход към поствъглищна индустрия. Не така стоят нещата с Гърция, с Румъния, с Полша, със Словакия". 

"България много упорито разсъждава на тема съхранение на въглищните си комплекси. Тя полага огромни, неимоверни усилия и се страхува от енергийна криза, свързана със затварянето на комплексите, при положение че през последните 10 години делът на ТЕЦ-овете в енергийния ни микс е паднал на 32% от над 44%. Това означава, че преходът, така или иначе тече".

Нашите териториални планове за справедлив преход в момента артикулират годината 2028-ма като последна година за използването на въглища за производство на електроенергия у нас, каза Стойчев. "Това е реалистичен срок, като му давам оценка излишно дълъг. Защото по чисто социални и технологични причини през следващите 4-5 години въглищната енергия ще стане най-скъпата енергия в микса. Това означава, че когато работят ТЕЦ-овете и вкарват енергия в мрежата, всъщност те вкарват най-скъпия ток и повишават цените на електроенергията и от там внасят инфлация в цялата икономика".

"Електричеството, произведено от въглищна енергетика, ще означава бъдещата тежка неефективност. Големият въпрос е не дали трябва да спрем въглищната енергетика, разбира се, поетапно, а големият въпрос в тези териториални планове е, когато освободим тези работници, с какво ще се занимават те. Този огромен минус и страх трябваше да се превърне чрез тези териториални планове в най-големия плюс. Тоест, първоначално ЕК беше предвидила за българската държава 1,178 млрд. евро, които трябваше да се разпределят в три целеви региона - Стара Загора, Кюстендил и Перник. Ситуацията в Перник и Кюстендил е коренно различна, защото в Перник тези процеси отдавна са протекли, но без да имаше териториален план за справедлив преход. Тоест, хората са били освободени от работните си места, структурите са ликвидирани, без да мисли някой те какво ще правят след това". 

На лице е напълно нова фаза със средствата на ЕС, при която - да, ние ще затворим определен вид дейности, но ще предложим алтернативи на населението. Това не го е имало до сега. Голямата част от страховете на хората, особено в Стара Загора, са свързани с това да нямаме някакво дежа вю на процесите, които течаха в началото на 90-те години и пълен икономически хаос, при които цели производства след къде успешна, къде неуспешна приватизация водеха до освобождаване на работниците, подчерта събеседникът. "Големият проблем не е в това, че се освобождават работниците, а че се разрушават басейните от работна сила. Веднъж като пръснеш хората, като разбуташ живота им, после много трудно го подреждаш. И този страх не е лишен от съдържание". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.