Бизнес старт

Всеки делник от 9:30 часа
Водещи: Живка Попатанасова и Христо Николов

Проф. Кръстева: Дори Русия да спечели войната, още по-трудно е да спечели мира

Проф. Анна Кръстева, политолог, в "Бизнес старт", 14.03.2022

12:50 | 14 март 2022
Обновен: 13:09 | 14 март 2022
Автор: Галина Маринова

Колкото по-висока става икономическата цена за Русия от войната в Украйна, толкова повече се руши авторитетът на Путин в собствената му страна. Не може безкрайно да се продължават военните действия. И двете страни търсят да отворят прозорци за разрешаване. Но още не сме на финала. Ще са необходими още много стъпки, за да се стигне до резултатни преговори. Това каза проф. Анна Кръстева, политолог, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Живка Попатанасова

"Целите и амбициите на Путин далеч надхвърлят границите на Украйна, като има три нива. Първата цел е Украйна, втората е регионална, а третата - глобална. Няма регионални войни, защото всички имат глобални последствия".   

Украйна е част от регионален сценарий на създаване на геополитическа ограда, много по-широка от самата Украйна, която също е голяма страна, каза Кръстева. "Глобалният сценарий на Путин е да пренапише световния ред. В новия световен ред от една страна иска да бъде силният полюс на Русия и Китай срещу САЩ и Запада. Иска да изгради геополитическа ограда, която да тръгне от Беларус, да преминава през Донбас, включва вече Крим и продължава дори до Транснистрия"

Транснистрия е част от Молдова - "откъснати парчета територии, в които да се запазва руското влияние". Тя не е призната от никого. В този регионален сценарий ключова роля има и пристанището Мариупол, а целта е Азовско море да стане вътрешно за Русия - да се премахне или намали достъпът на Украйна до него, обясни гостенката. 

За осъществяването на този сценарий се разчита на военната мощ на Русия и на втората в света икономика - Китай. "Този сценарий се подготвя от преди войната в Украйна. Знаем, че на 4 февруари се подписа историческо споразумение между Русия и Китай за неограничено партньорство, което китайският лидер определи като "по-силно" от съюз". 

"Няма повторение на 50-те години, където големият брат беше Русия. Сега големият икономически брат е Китай. Има го стратегическият интерес, който е огледален отговор на стратегията на САЩ да дефинира Китай като враг номер едно". 

Китай в момента е в една много сложна ситуация, защото споразумението за партньорство беше подписано много скоро, каза още Кръстева. "Всички си задаваме въпроса дали Китай е знаел, че Украйна ще бъде нападната, защото и двата възможни отговора са еднакво неблагоприятни за Китай. Ако знае от февруари, значи страната се превръща в пасивен съучастник на Русия, ако не знае това е огромен фал на китайското разузнаване.

"Китай в момента се опитва да съвмести несъвместимото - да запази партньорството с Русия, но и да намали репутационните щети, които нанася тази близост, защото глобалната подкрепа за Украйна и моралната санкция срещу Русия са доста единодушни". 

Ако тактически Китай е в много сложна позиция и не печели от конфликта в Украйна, стратегически има интерес да притежава мощен съюзник срещу Съединените щати. "С други думи - да не е биполярен светът (от една страна Китай, а от друга - САЩ) и войната да бъде основно търговска, каквато започна Тръмп, а да бъде с мощен геополитически съюзник, какъвто е Русия". 

Другата война, която се води в момента е енергийната, подчерта политологът. "Администрацията на Байдън търси енергийни ресурси навсякъде. Има натиск върху Саудитска Арабия - ако могат да увеличат производството, с цялата политическа цена на сближаване с този недемократичен режим. Дори се гледа към Венецуела и Иран, които също са обект на санкции. Мисли се тези санкции дали да не отпаднат".

"Огромната опасност, която е глобална, е от нов петролен шок. Помним, че през 1979 година рязкото увеличаване на цените на горивата доведе до глобална рецесия, от която светът трудно излезе". 

Много трудно се води енергийната война. Лесно се слагат санкции. САЩ е най-големият петролен пазар в света, който само 8% зависи от Русия. Бързо се взима това решение, но се нарушават балансите, заяви професорът. "Като се изключи руският петрол (други страни налагат санкции или ги предвиждат) или се намали количеството му на световните пазари, следва вдигане на цените. Това последствие вече е глобално и то много трудно се управлява.

"Не е достатъчно да се сложат санкции. Трябва да се намерят алтернативни енергийни източници, за да не полудеят пазарите, защото енергийния пазар е ключов и влияе върху всички други пазари". 

Русия се държи арогантно на този пазар, колкото повече санкции й налагат. На стачката на купувачите, които казват - ние няма да купуваме, те казват - ние пък имаме правото на огледалното - да престанем да ви предоставяме, добави Кръстева. "Тук не трябва да се забравя големият гръб, който има Русия в лицето на Китай, защото той пък е най-големият вносител на енергия. Това е най-големият парадокс, че Китай, втората най-голяма икономика, зависи 70% от вносен петрол и 40% от газ. Това е огромна зависимост от световните пазари. Руският дял в момента там е малък, но понеже пазарът е огромен и има стратегическо партньорство, не е изключено, енергийни ресурси от тези и други партньорства, да бъдат насочени натам. Китай е и енергиен гръб на Русия в тази енергийна война". 

"И двете страни имат нужда от мир. Русия се изправи срещу целия свят, но това, от което зависи, е премерването на тежестта на различните сценарии - ако Русия спечели войната, как да спечели мира. Сценариите, които и двете страни мерят, но основно Русия, са следните. Ако Русия наложи проруски режим в Украйна, как да предотврати втори Майдан. Ако със сила се наложи проруският режим, веднага се задействат механизмите на Оранжевата революция". 

Вторият сценарий е този, към който върви Русия. За да си гарантира този развой, тя се опитва да трупа военни победи. Наричам го Грузинско-Осетински сценарий. Абхазия и Южна Осетия са територии в Грузия, в които след военна агресия Русия запази своето влияние. Те са непризнати територии, които претендират за държавна самостоятелност (признати са само от Венецуела и Сирия). Към същия сценарий се стреми Русия - да повтори Крим, като откъсне части от Донбас. Това означава горещият конфликт да се замрази, а войната да се превърне в дългосрочен, замразен конфликт. Това е цената, която Русия иска Украйна да плати за спиране на военните действия, защото разрушенията са огромни. 

Има един оптимистичен за нас, демократично мислещата глобална общественост, сценарий, който наричам "Милошевич". Това е, и военен, и политически крах за Путин. Защото все пак съпротивителните сили в руското общество съществуват - 100 хиляди руснаци гласуваха "с краката си" и напуснаха страната, добави проф. Анна Кръстева. "Има демонстрации и протести, въпреки огромните арести. Въпреки това хората се опитват да изразят, че не подкрепят тази война и агресия". 

Не трябва да забравяме и вътрешната цел на Путин - още повече да се засили репресивният режим. "Като се вглеждаме към жертвите в Украйна, забравяме Алексѐй Нава̀лни. Не ни остава време да мислим за руската опозиция. За железния ботуш върху нея". Тя е една от целите на Путин. 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.