Китай вече е водещ иноватор в света в областта на чистата енергия
Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, във „В развитие“, 25.11.2025 г.
Автор: Божидарка Чобалигова
Развитието на технологиите има определящо значение за прехода към възобновяема енергия. Слънчевата енергия е най-евтината енергия, вятърната също постоянно поевтинява. Батериите, неочаквано за много наблюдатели, започнаха рязко да поевтиняват през последните две-три години до равнище, което ги прави подходящи и икономически разумни за интеграция в електроенергийната система. Това каза Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria, с водещ Георги Месробович.
Такъв е случаят и в България, като в страната ни вече са инсталирани около 1000 мегавата възобновяема енергия, все още без никакви субсидии, изтъкна Попов. „Тези технологии придвижват и ускоряват развитието към нисковъглеродната икономика“, отбеляза той.
Китай има водеща роля вече и по отношение на иновациите, не само в сферата на производството на панели, батерии и коли. Броят на патентите и на инвестициите им в научни изследвания в тези области са по-големи от всички други страни по света, каза Попов.
Индустриите, свързани с чистата енергия, нарастват много бързо в Китай. Страната е най-големият пазар на автомобили в света, а 50% от новите коли са електрически, даде пример гостът.
„Това е огромна лавина, която ще помете целия пазар, и е важно европейската автомобилна индустрия бързо да се пренастрои на тази вълна, защото колкото и да са хубави колите ѝ, те ще бъдат пометени от китайските автомобили.“
Попов изтъкна, че китайските електромобили са все по-добри, на по-ниски цени са от европейските и интегрират се все по-добри батерии с по-голям пробег. Появяват се и нови батерийни технологии, които според събеседника ще направят електрическата кола неустоима.
„Китайският електромобил е друга порода, с много висока степен на електронна интеграция. Развлечения, навигации, здраве, всичко, което имаме в съвременните си телефони и часовници, е много високо интегрирано в новите китайски автомобили“, отбеляза Попов и допълни, че това ги прави привлекателни на азиатския, но вече и на европейския пазар. В много европейски страни те изместват местните производители.
Изкуствения интелект има много интересна страна, която според Попов ще има ефект на намаляване на енергийното потребление. Тя е свързана с т. нар. управление на потреблението, в което според госта има огромен потенциал.
„Управлението на потреблението може да намали общото потребление на енергия с 2-3%, но пиковото потребление може да се редуцира с между 10 и 20%. Това е повече, отколкото нуждата на изкуствения интелект от разрастване чрез центровете за данни.“
Според Попов изкуственият интелект е перфектно позициониран да развие това управление на потреблението, например телевизори, отопление да се изключват, когато не се използват. Така, наред с покачването на консумацията от центрове за данни, ще се намали потреблението в резултат на по-висока оптимизация на ползването. Затова според госта изкуственият интелект в крайна сметка ще доведе до спад на потреблението на енергия, а не до увеличаване.
Европа изостава от Китай като процент на средствата за научни изследвания в БВП, отбеляза Попов и добави, че в бюджета на България са предвидени само 0,4% от БВП за научни изследвания.
„Европа трябва да се цели да достигне 3% от БВП за научни изследвания. Това става не само с повишаване на заплати, а със сериозни политики за разумно използване на средствата за научни изследвания.“
Китай регистрира повече патенти от ЕС, САЩ, Южна Корея и Япония, взети заедно. Обемът на иновации, които вече се виждат и се очаква да се появят, е невероятен, изтъкна Попов. За да може да се конкурира с Китай, ЕС трябва да се насочи към сериозно финансиране на научни изследвания и да използва увеличаването на военния бюджет за изследвания, които може да донесат интересни резултати в цивилното производство, както е ставало в миналото, посъветва гостът.
Отговориха ли резултатите от COP30 в Бразилия на очакванията? Ще се изпълни ли целта за ограничаване на повишаването на глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива? Изпълняват ли големите страни ангажиментите си относно климата и защо САЩ абдикираха от тях?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.