Икономическият растеж на България щеше да е много по-висок, ако имахме добре образована работна сила

Десислава Николова в Invest/Or, 13.11.2016

17:03 | 13 ноември 2016
БНБ. снимка: Dinka Spirovka/ Bloomberg News.
БНБ. снимка: Dinka Spirovka/ Bloomberg News.

Структурните проблеми на пазара на труда у нас остават и не само че остават, а дори се задълбочават. Последните 3 години бяха силни за пазара на труда, благодарение на добрия икономически растеж. От началото на 2016 този процес започва да се забавя и новите работни места са все по-малко. Икономическият растеж на България щеше да е много по-висок, ако имаше по-добре образована, мобилна и с професионални умения работна сила. Недостигът е налице в целия спектър на дейности. Това каза икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова в предаването Invest/Or по Bloomberg TV Bulgaria. Тя коментира последните тенденции около българската икономика в контекста на повишената прогноза на Европейската комисия (ЕК) за растежа у нас през 2016.

Повишените очаквания за икономическия растеж у нас представляват една добра новина и следват данните, които имаме до момента за развитието на българската икономика. Растежът през тази година е по-добър от очакваното, като основният двигател е потреблениeто. Тук няма изненада, очакваше се именно това да движи икономиката, каза Николова.

Голямата въпросителна в момента е политическата ситуация, която създава предпоставки за назряването на една нова политическа криза, която би имала висока цена. Когато има политическа нестабилност, инвестициите се отлагат или се отменят. Еврофондовете от своя страна представляват малка част от общите инвестиции в българската икономика, така че основният фактор за натрупването на капитал са частните инвестиции и те са тези, които създават дългосрочна заетост и увеличават потенциала на българската икономика. Еврофондовете сами по себе си не биха могли кой знае колко да повишат потенциала на икономиката ни. В повечето случаи те не представляват инвестиции в производствен капацитет, допълни Николова.

Прогнозата на ЕК за нивото на бюджетния дефицит у нас към края на годината също беше подобрена. Изключително трудно обаче е да се обясни защо въпреки очакванията за балансиран бюджет в края на годината, от следващата година започваме отново да залагаме бюджетни дефицити. Няма никакво макроикономическо обяснение България да не балансира бюджета си. Имаме много по-висок от очаквания икономически растеж и данъчна събираемост, коментира Николова.

Вижте повече във видеото с първата част на предаването: