Свръхпредлагането и инфлацията в Турция спъват изкупуването на рози

Веселин Ганчев, мениджър на Старата розоварна в Стрелча за предизвикателствата в производството на розово масло

11:33 | 22 май 2020
Автор: Иван Николов

Старата розоварна в Стрелча е втората най-стара действаща в България, построена през 50-те години. Основните й пазари са: САЩ, Япония, Франция и Швейцария.

Сега обаче е затворена след май за склрючване на нови договори с розопроизводители заради свръхпредлагане.

Макар че в подножието на Средна гора градините цъфтят, летищата и магазините по света остават затворени заради ограниченията за пътуване и движение поради пандемията от Covid-19. Няма търсене на розово масло за парфюмерийната индустрия, казва Веселин Ганчев, като се позовава на информация от контрагентите си от Франция.

Изкупните цени бяха под натиск още от миналата година.

Кризата с коронавируса прибави проблеми към затрудненията, които започнаха още през миналата година с инфлацията в Турция, основен конкурент на българското розово масло, казва Ганчев.

Той обикновено наема над 30 души за кампанията от  средата на май до началото на юни.

Екип от Bloomberg TV Bulgaria участва на място в розобера, видя как се търсят пунктове за изкупуване на цвета и как се плаща не в брой, а с разписка и обещание за разплащане в края на кампанията.

Розите започват да се берат в 5 часа сутринта, когато са още полуотворени и пълни със сокове. Наред със собствениците на големи масиви, които могат да си позволят да наемат работници, берат и семействата с градини от по няколко декара.

Старата розоварна в Стрелча е затворена и чувалите с цвят могат да се предадат на посредници, които ги носят за преработка в по-отдалечени производства. За маслото обаче най-важното е времето от брането до началото на преработката да е минимално.

От 3,5 тона цвят се вади по килограм розово масло за козметичната, фармацевтичната и парфюмерийната индустрия.

Старата розоварната в Стрелча не е кандидатствала по държавната програма за запазване на заетостта 60:40, защото заетостта е сезонна, обясни Ганчев.

Ако фермерите не намерят на кого да продадат цвета, могат да го направят на ракия, сладко или да изоставят градините.