Как да спрем глобалното затопляне?

Рецепта на стойност 300 милиарда долара

Опажарени гори в Бразилия. Снимка: Leonardo Carrato/Bloomberg Опажарени гори в Бразилия. Снимка: Leonardo Carrato/Bloomberg

300 милиарда долара са нужни, за да бъде спряно увеличеното отделяне на парникови газове като метан и въглероден двуокис и да се спечелят още 20 години в борбата за спиране на глобалното затопляне, според учени-климатолози от ООН. Това е равно на годишния БВП на Чили, или на световните разходи за оръжие на всеки 60 дни, пише Bloomberg.

Тази сума не е нужна за финансиране на зелени технологии или уникални решения за отстраняване на емисиите, а за използване на вековни практики за връщане на тонове въглерод обратно в почвите.

„Загубили сме биологичната функция на почвите. Трябва да променим това“ казва Барън Дж. Ор, водещ учен в програма на ООН за борба с превръщането на земята в пустини. „Ако го направим, ще превърнем земята в голяма част от решението за спиране на климатичните промени“ допълва той.

Рене Кастро Саласар, заместник генерален директор в Организацията по гори и прехрана към ООН (FAO), че от 2 милиарда хектара земя по света, която е увредена от неправилно земеделие, животновъдство, обезлесяване и други човешки дейности, 900 милиона хектара могат да бъдат възстановени. Връщането на тази земя в употреба като пасища, ниви или гори може да превърне достатъчно въглерод в биомаса, за да бъдат стабилизирани емисиите от въглероден диоксид, най-големият причинител на глобалното затопляне, на едно развнище за срок от 15-20 години, което да даде достатъчно време на човечеството да възприеме въглеродно неутрални технологии в дейности като енергетика, транспорт и т.н.

„С политическа воля и инвестиция от около 300 милиарда долара, това е възможно. Можем да използваме най-евтините технологии, които имаме на разположение“, казва Кастро Салазар.

В основата на тази идея е справянето с нарастващия проблем за превръщането на обработваема земя в пустини, процес, който директно засяга поне два милиарда души, казва Едуардо Мансур от FAO. Проблемът се засилва и то факта, че повечето от пустинните земи са в Суб-сахарска Африка и Южна Азия, където и населението нараства с най-големи темпове.

Миналият месец на конференция на ООН, посветена на дезертификацията (спирането на процеса на опустиняване на обработваеми земи) 196 страни плюс ЕС са приели декларация за мерките, които е нужно да се вземата, за да се възстановят непродуктивните площи до 2030 г. Част от тези мерки предвиждат и засаждане на дървета. Кения например планира да засади два милиарда дръвчета на 500 хиляди хектара. В Индия, повече от 20% от земята се счита за замърсена и оскъдните водни ресурси влошават ситуацията. Това лято в Бразилия пожари (повечето причинени от хората) унищожиха голям брой тропически гори, което предизвика международен отзвук и дипломатически скандал между Бразилия и Франция.

Последни новини
Още от Новини от света