Нобеловата награда за икономика показва промяната в науката

Нобеловите лауреати тази година се противопоставят на стереотипите

14:05 | 15 октомври 2019
Естер Дюфло и Абхиджит Банерджи, които споделиха Нобеловата награда за икономика с Майкъл Кремър. Снимка: Scott Eisen/Getty Images)
Естер Дюфло и Абхиджит Банерджи, които споделиха Нобеловата награда за икономика с Майкъл Кремър. Снимка: Scott Eisen/Getty Images)

Тази година Нобеловата награда за икономика отиде при трима достойни икономисти - Абхиджит Банерджи и Естер Дюфло от Масачузетския технологичен институт и Майкъл Кремър от Харвардския университет. Наградата, която беше присъдена „за експерименталния им подход за облекчаване на глобалната бедност“, показва няколко важни начина, по които икономическата наука се променя, пише Ноа Смит за Bloomberg.

Популярно схващане за икономистите е, че те са първосвещениците на свободния пазар, омаловажавайки ролята на правителството и пренебрегвайки нуждите на най-бедните в обществото. Голяма част от икономистите се противопоставят на този стереотип, прекарвайки кариерата си в проучване как да подпомогнат най-бедните граждани на развиващия се свят чрез действия на правителството. Банерджи, Дюфло и Кремър попадат в тази категория.

Например, и тримата са изучавали ползите от образованието. Гражданите на развитите страни обикновено приемат универсалното обществено образование за даденост, заедно с икономическото богатство, което създава образованото население. Развиващите се страни, като Кения и Индия, не разполагат с този лукс. През 2003 г. Кремър преглежда серия от случайни контролирани експерименти в Кения, които установяват, че харченето на повече за образование е ефективно, но че здравните лечения като обезпаразитяване също са полезни за задържане на децата в училище. Банерджи и Дюфло, заедно със съавторите си Шон Коул и Лей Линден, изучаваха програма, която наемаше преподаватели за ученици с лош успех в Индия, както и компютърна програма за обучение и стигнаха до извода, че и двете са ефективни. Дюфло също е установила големи ползи за нивото на заплатите от публичните разходи за образование в Индия, потвърждавайки централната роля на училищата за икономическия растеж.

През годините Банерджи, Дюфло и Кремър разглеждаха програми, които подтикват фермерите в развиващите се страни да използват повече торове, осигуряват микрокредитиране на жителите на бедните квартали, създават квоти за жени в местната власт, гарантират обезпаразитяващи лечения за бедните, изкореняват маларията, и много други целенасочени правителствени намеси. В някои случаи - например при микрофинансирането - програмите не оправдаха очакванията. Но много от инициативите бяха успешни в генерирането на трайни ползи.

Вижте повече в продължението на материала на Investor.bg.