Ядрената сделка с Иран – въпроси и отговори

Ядрената сделка облекчи постоянния конфликт. После дойде Доналд Тръмп. Какви са последствията от санкциите?

Иранци горят американско национално знаме по време на честванията по повод 40-годишнината от ислямската революция в Техеран, Иран, в понеделник, 11 февруари 2019 г. Фотограф: Али Мохамади / Bloomberg Иранци горят американско национално знаме по време на честванията по повод 40-годишнината от ислямската революция в Техеран, Иран, в понеделник, 11 февруари 2019 г. Фотограф: Али Мохамади / Bloomberg

Преговорите бяха трудни, продължиха с години, но през юли 2015 г. ядреното споразумение „Съвместen цялостен план за действие" (JCPOA), най-накрая бе подпечатан във Виена.

По това време Иран и петте страни с прави вето в Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Великобритания, Китай, Русия и Франция, както и Германия и ЕС се присъединиха към споразумението. Ислямската република се ангажира да се откаже от изграждането и развитието на ядрени оръжия.

Формално JCPOA не е международно споразумение. То стана правно обвързващ документ, когато Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2231, като по този начин одобри споразумението.

Какви са ключовите точки на JCPOA?

Иран подлага своето обогатяване на уран на многостепенна система от ограничения и контрол от страна на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в идните до 25 години.

През първото десетилетие повече от две трети от съществуващия капацитет за обогатяване на уран трябва да бъдат изведени от експлоатация. Очаква се броят на инсталираните центрофуги да спадне от 19 000 до около 6 000. Уранът може да бъде обогатен само до 3,67%. За сравнение: една атомна бомба изисква до 90% обогатен уран.

Количеството на вече обогатения уран е намалено от повече от 10 000 на 300 килограма – в срок от 15 години.

Уранът се обогатява в съществуващия завод Натанс. Реакторът за тежка вода Арак трябва да бъде възстановен по такъв начин, че да не може да произведе плутоний, подходящ за ядрено оръжие. Заводът за обогатяване Фордо ще се превърне в център за атомни изследвания.

Забраната на ООН за внос и износ на оръжия ще бъде удължена с пет години. Дори доставките, които биха могли да служат на ракетната програма на Иран, са забранени за осем години. В замяна Западът постепенно вдига икономическите си санкции. Ако Иран наруши договорените правила, наказателните мерки могат веднага да влязат в сила.

Още по темата

Защо Доналд Тръмп се отказа от сделката?

Тръмп винаги е бил противник на споразумението с Техеран, макар и само защото бе договорено от Барак Обама. Той многократно говореше за „най-лошата сделка, сключвана някога", която не можела да попречи на Иран да разработва ядрени оръжия. Имало „окончателни доказателства", които президентът на САЩ все още не е представил. Тръмп оправдава отмяната на сделката на 8 май 2018 г. и с факта, че Ислямската република продължавала да работи по разработването на балистични ракети, които можели да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави, дори и след международното споразумение.

Ракетната програма на Техеран се сблъсква с критики не само от САЩ, но и от ЕС. Режимът на Иран подчертава, че тя не нарушава нито ядреното споразумение, нито резолюция 2231 на ООН, която беше приета единодушно през юли 2015 г. в контекста на ядреното споразумение. В нея се казва: „Иран е задължен да не се занимава с дейности, свързани с балистични ракети, предназначени за използване на ядрени оръжия, включително изстрелвания с ползването на технологии за такива балистични ракети".

Иран твърди, че това не е строга забрана за тестване на ракети и също така отрича, че тестваните ракети могат дори да бъдат оборудвани с атомна бойна глава.

Какво казват инспекторите на МААЕ?

Виенската агенция многократно удостоверяваше, че Иран спазва договореностите от JCPOA - дори след като САЩ едностранно прекратиха сделката. От 2015 г. МААЕ е представила общо 14 междинни доклада - винаги е имало незначителни забележки. Правителството на САЩ също приемаше всеки доклад за спазването на споразумението до решението на Тръмп за напускане на споразумението.

Какви санкции наложи Тръмп?

Първият кръг от нови санкции е в сила от август 2018 г. САЩ искат Иран да не може да купува щатски долари и да спре да търгува със злато и благородни метали. Търговията с определени метали, суровини и индустриален софтуер също трябва да бъде предотвратена. Освен това вносът на ирански храни и килими в САЩ бе забранен.

Вторият кръг санкции влезе в сила през ноември 2018 г. Наказателните мерки бяха насочени към иранската петролна индустрия, която е най-важният бранш за страната.

Преди седмица Вашингтон отново втвърди санкциите. От 2 май всички страни трябва да се откажат от вноса на петрол от Иран, ако не искат да рискуват американски санкции. Целта е да се намалят възможно най-много приходите от петрол за Иран.

Как реагираха европейците?

Въпреки че Германия и другите два европейски партньора на JCPOA Великобритания и Франция винаги са подчертавали, че искат да се придържат към споразумението дори и без САЩ, досега не успяват ефективно да заобиколят санкциите. Защото почти всички банки в Европа отказват да генерират платежните трансакции за легален ирански бизнес - опасявайки се, че могат да бъдат наказани от САЩ.

През февруари Федерална република Германия, Франция и Обединеното кралство създадоха дружеството със специално предназначение Instex, което има за цел да защити европейските предприятия с бизнес отношения с Иран от санкциите на САЩ. Но четири месеца след основаването си базираната в Париж компания все още не функционира.

Какво иска да постигне Тръмп?

Правителството на САЩ залага на това, че санкциите ще доведат до драстично отслабване на иранската икономика и значително свиване на държавните приходи. Така например Техеран трябва да бъде принуден да намали подкрепата си за шиитските милиции в арабските държави. В допълнение у самия народ следва да расте недоволството от ръководството в Техеран. Ако питате съветника по националната сигурност на Тръмп Джон Болтън, то катастрофалната икономическа ситуация рано или късно ще доведе до народно въстание и накрая промяна на режима в Иран.

Как реагира Иран?

Малко повече от година след оттеглянето на Тръмп от сделката президентът на Иран Хасан Рохани обяви, че неговата страна вече няма да може да изпълнява две точки от споразумението. По-конкретно, става дума за запасите от слабо обогатен уран и тежка вода. В бъдеще Иран иска да надхвърли горните граници от 300 килограма или 130 тона. Това са две относително леки наранявания на правилата на JCPOA.

В речта си Рохани се обръща предимно към европейците. Той им даде 60 дни, за да намерят начин да заобиколят американските санкции. Ако през тези два месеца няма промяна, може да последват допълнителни мерки, включително модернизиране на реактора за тежка вода в Арак.

Преди всичко обаче той посочи, че Иран харчи много пари, за да попречи на бежанците и наркотиците от Афганистан да стигнат до Европа през Иран. Неговата страна вече не можела да плаща при настоящите обстоятелства. Непряката заплаха: Без отстъпки от Германия, Франция и Обединеното кралство скоро в Европа може да се появи вълна от наркотици и бежанци.

Последни новини
Още от Новини от света