Великобритания най-сетне намери компетентен политик

Шабана Махмуд шокира Камарата на общините тази седмица, когато говори за редовните обиди, които получава като дъщеря на пакистански имигранти във Великобритания. „Ш***** П*** … върни се у дома“, сподели тя пред пленарната зала - ужасяващ пример за това на какво са подложени днес политиците от етническите малцинства.

Шабана Махмуд налага твърда линия за миграцията

Но посланието ѝ беше по-широко от личния опит: тя се опита да убеди колегите си в грозните последствия от игнорирането на притесненията на избирателите относно масовата имиграция през последните две десетилетия.

Ако традиционната политика не се заеме сериозно с проблема, предупреди Махмуд, още повече хора ще бъдат примамени към расизъм и нетърпимост от популистки авантюристи.

В по-малко от три месеца на поста си Махмуд прекара изминалата седмица, енергично очертавайки пакет от твърди мерки, целящи да направят Обединеното кралство по-малко привлекателна дестинация за чужденци, търсещи по-добър живот - включително чрез повишаване на бариерите пред придобиването на гражданство от легални мигранти.

Както и да оценявате тезите ѝ - много от левите ѝ колеги в Лейбъристката партия се чувстват неудобно от „датския модел“ - тя показа на вялата администрация на Кийр Стармър как се овладява дневният ред.

След месеци на колебания в екипа на премиера, силните ѝ изяви в медиите и Парламента бяха майсторски клас по достигане до избиратели и ясно послание. Дори опозиционният лидер на торите Кеми Баденок я похвали: „Тя свърши повече за 70 дни, отколкото предшественикът ѝ за година.“

Още по темата

Хаосът с лидерството на Стармър се превръща в национална криза за Великобритания

Стрийтинг отрича заговор за сваляне на Стармър от поста във Великобритания

Възходът на нов фаворит и вътрешнопартийните препятствия

С редките позитивни заглавия за фигура от Лейбър в отровната дясна преса, Махмуд вече е обсъждана като потенциален наследник на Стармър. Това не е никак лошо за 45-годишната дъщеря на собственици на малък магазин от Бирмингам, при все че Великобритания има немалко деца на имигранти на високи постове напоследък.

От лятото насам в Лейбър тя е „горещо име“, а на новия си пост в Министерството на вътрешните работи, където трябва да оправи миграционния хаос, и останалите виждат защо.

Ако Стармър бъде изритан от „Даунинг стрийт“ (което изглежда все по-вероятно), тя е фаворитът на началника му на кабинета Морган Максуини – социално-консервативен представител от дясното крило на партията, обсебен от идеята да върне работническите избиратели от твърдодясната „Reform UK“ на Найджъл Фараж.

Голямата пречка ще е да убеди по-прогресивните колеги, които са обезпокоени от липсата ѝ на „състрадание“ по отношение на убежището и се страхуват, че това е циничен опит да „над-Фаражи“ Фараж.

Партията му с влияние от MAGA води в анкетите, в които миграцията е приоритет №1 за избирателите. „Reform UK“ се подигра на левите тревоги с реклама, в която я изобрази в тийнейджърска стая с плакат на Фараж зад нея; Махмуд прие шегата като знак, че популистите са разклатени.

Две „неразрешими“ задачи: Ламанш и нетната миграция

Водещата ѝ теза, според съюзници, е проста: ако реши двата миграционни проблема, спънали и тори, и лейбъристи, партията ще „убие“ по същество еднотемната „Reform UK“ - и ще си извоюва пространство за истинските си приоритети. Първо: да овладее малките лодки през Ламанша, които дразнят телевизионните зрители, макар и в ограничен брой.

Второ: да свали нетната годишна миграция до „десетки хиляди“, обещани някога от бившия премиер Дейвид Камерън - цел, превърната в шега, когато през 2023 г. числото достигна близо милион.

Показателят се движи в „правилната“ посока, падайки до 345 000 миналата година, но да демонстрираш контрол върху масовата миграция е титанично предизвикателство. Никой не успя, откакто Тони Блеър отвори вратата за източноевропейците след присъединяването им към ЕС.

Разликата днес е, че решителността на Махмуд да се противопостави на по-съсухрените лейбъристи ѝ донесе внимание от цинична публика, свикнала тревогите ѝ да бъдат пренебрегвани. Упорството, енергията и ранните признаци на компетентност - рядкост в британското управление напоследък - са уроци за целия кабинет и особено за Стармър.

Нейната „можем-го“ осанка контрастира с правителство, белязано от плахост и мрак. Стармър и канцлерът Рейчъл Рийвс излъчват  несигурност от 16 месеца насам; ранните ѝ мрачни предупреждения за „трудни дни“ охладиха икономиката, парализираха бизнеса и се превърнаха в спирала на песимизма.

За разлика от шефа си, Махмуд общува убедително и автентично - защото вярва в казаното и си е написала домашното. Това не е безсмисленото самохвалство на Борис Джонсън, а кохерентен наратив, движен от убеждения - в контраст с идеологическия вакуум на Стармър.

Може ли Махмуд да стигне до премиерския пост? Това зависи не само от нея. Мнозина в Лейбър биха предпочели да махнат Максуини и да дръпнат наляво, за да се борят с открито социалистическата Зелена партия.

Но ако успее в доскоро „невъзможната“ мисия да постигне резултати по миграцията, ще е спечелила правото да бъде изслушана.

Роза Принс е колумнистка на Bloomberg Opinion, отразяваща политиката и политическата сфера на Обединеното кралство. Преди това е била редактор и писател в Politico и Daily Telegraph и е автор на книгите „Другарят Корбин“ и „Тереза ​​Мей: Загадъчният министър-председател“.

Още по темата

Политическата система на Великобритания преживява рискована революция

Дебатът за имиграцията във Великобритания става много по-мрачен