Дебатът за имиграцията във Великобритания става много по-мрачен

Политика за масова депортация на легални имигранти някога беше запазена територия единствено за крайнодесни расистки групи като  „Националния фронт“ във Великобритания.

Радикализация от периферията към мейнстрийма

Сега това е позицията не само на „Reform UK“ на Найджъл Фараж, която води в социологическите проучвания в страната, но и на Консерваторите, управляващата партия през 14 от последните 15 години. Нормализирането на подобен ксенофобски радикализъм не допринася за репутацията на Великобритания като бастион на надеждност, толерантност и почтеност.

Кейти Лам, бивш вицепрезидент в Goldman Sachs Group Inc., която миналата година стана депутат от Консервативната опозиция, предизвика буря, след като каза пред Sunday Times, че в страната има голям брой хора „които са дошли легално, но на практика не е трябвало да могат“ и че те трябва да „се приберат у дома“.

Лам, министър в сянка по вътрешните работи, заяви, че тяхното заминаване би оставило „културно хомогенна“ група от хора. Коментарите ѝ са до голяма степен в съзвучие с консервативната политика, съобщи в сряда Guardian, цитирайки говорител на лидерката на партията Кеми Баденок.

Ретроактивната промяна на правилата за хора, които са тук легално, подкопава отдавна установени принципи на справедливост и предвидимост и няма да е без цена. Подобна капризност би изпратила лош сигнал към висококвалифицираните и високодоходни мигранти, които Великобритания все още трябва да привлича.

В комбинация с антиимигрантска реторика това може да ги убеди, че други дестинации са по-сигурен избор. Политиците трябва да говорят по такива въпроси внимателно и умерено.

Още по темата

Великобритания гледа към ЕС. Възможен ли е Брекзит наопаки?

Великобритания подготвя 134 млн. долара за изпращане на войски в Украйна

ILR в центъра на политическото „наддаване за строгост“

Фонът е рязък ръст на пристигащите с малки лодки през Ла Манша, откакто правителството на лейбъристите на Киър Стармър дойде на власт миналата година, както и данни, че легалната миграция достигна пик с годишен нетен приток от 906 000 души при предходната администрация.

Това изведе имиграцията като проблем №1 за избирателите, засенчвайки буксуващата икономика. През тази година партиите се надпреварват да изглеждат твърди: през февруари Консерваторите предложиха удвояване до 10 години на времето, нужно за получаване на право на уседналост (indefinite leave to remain, ILR); лейбъристите изравниха позицията през май; Фараж сега обещава изобщо да премахне ILR.

Вълната от внимание към ILR отразява убеждението, че твърде много по-нискодоходни мигранти и техните роднини са пристигнали в периода след Брекзит и че ще се превърнат в бреме за социалната държава, щом станат допустими за помощи (обикновено след пет години по сега действащите правила).

Но прогнозите за бъдещия икономически принос или разходи на мигрантите са силно несигурни.

Легалните мигранти не са безимотни „облагодетелствани“; те са платили хиляди паунди такси за визи, за да са тук. В моя случай, визовите такси и свързаните разходи за съпруг/а и един зависим досега възлизат на около 15 000 паунда (20 000 долара), след решението ни да се преместим от Хонконг преди три години. ILR ще струва още 6 000 паунда, ако до тогава имаме право да кандидатстваме.

Представете си реакцията на мигрантите, които, след като са платили на база обещание за петгодишен път, сега им се казва, че могат да удвоят вече вложеното като част от предложението на лейбъристите - или, по плана на Фараж, просто да продължат да плащат за подновяване на визи безкрайно, докато някое правителство на Reform благоволи да им даде гражданство (ако изобщо).

Плюсът е, че оскъдната държавна хазна може да прибере още няколко милиарда паунда, на база над 1 милион мигранти след Брекзит, които биха станали допустими за ILR през следващите години.

Реакции, законопроекти и историческите предупреждения

Възгледите на Лам не са нови. Видео, публикувано през юли в сайта ConservativeHome, я показва как изсипва цветни мъниста, представляващи мигранти, в препълнени стъклени буркани.

„Повечето от тези хора не са дошли да работят и не плащат данъци“, казва Лам, преди да заяви без доказателства или източник, че ако мигрантите след 2021 г. получат ILR, „това ще ни струва стотици милиарди паунди“.

Интервюто ѝ за Sunday Times помогна да се насочи внимание към законопроект за имиграцията, внесен от торите през май, който би отнемал ILR на всеки, чиито доходи паднат под 38 700 паунда за шест или повече месеца (това е над медианната заплата във Великобритания) - или ако той/тя или неговите/нейните зависими са получили каквато и да е форма на „социална защита“ (включително пенсии, придобито право).

Тъй като Консерваторите са в опозиция, законопроектът няма никакъв шанс да стане закон. Но е драконовски.

Закъсняла ответна реакция настъпи, включително от хора в самата партия на Лам. Тъй като лейбъристите са компрометирани от собственото си ухажване на същата антиимигрантска публика, лидeрът на либералдемократите Ед Дейви пое моралната роля.

Подобна реторика от член на консервативната „предна скамейка“ е „дълбоко обезпокоителна и антипатриотична“, пише Дейви в писмо до Баденок. „Това показва колко далеч партията ви се е отдалечила от фундаменталните ценности на почтеност, толерантност и уважение към върховенството на закона, които огромното мнозинство хора в нашата страна ценят.“

Лам, на 34 години, е от семейство, избягало от нацистка Германия в Англия. В интервюто тя описва как като тийнейджър е обсъждала имиграцията с 90-годишния си дядо, чието разширено семейство е включвало жертви на Холокоста и който е подкрепял отворените граници.

Международният ред, основан на правила, е „изграден върху идеята, че всички ще искат да са добри един към друг след войната“, казва тя пред Sunday Times. Реалността е, че това „не е вярно“ и хората биха злоупотребили с тази щедрост, ако не се защитим.

Друго тълкуване може да бъде, че следвоенната система отразява знанието, че щом правителствата започнат да отделят определени групи хора и да ги разглеждат като недостойни за правата и защитите, предоставяни на другите, това може бързо да доведе до много мрачно място. Великобритания не бива да тръгва натам.

Матю Брукър е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ бизнес и инфраструктура. Преди това е бил редактор в Bloomberg News и South China Morning Post.

Още по темата

Защо Великобритания все по-силно копнее за културната си мощ от 90-те?

Китайски хакери са шпионирали Великобритания над десетилетие, твърдят официални лица