Европа изостава в новата ера на роботиката с AI

Европа рискува да загуби технологично предимство в роботиката с интеграция на изкуствен интелект, докато Китай и САЩ доминират глобалния пазар

26 October 2025 | 17:30

Автор: Антон Груев
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Европа е исторически лидер в роботиката, но интеграцията на изкуствен интелект променя глобалния баланс.
  • Китай и САЩ доминират в новата ера на „физическия ИИ“, подкрепени от финанси и иновации.
  • Европейските компании рискуват да загубят технологично предимство, ако не се инвестира в амбициозна политика и капитал.

Когато обяви придобиването на роботиката на швейцарския конгломерат ABB Ltd. за 5,4 милиарда долара през миналата седмица, главният изпълнителен директор на SoftBank Group Corp. Масайоши Сон говори за нова ера на „физически ИИ“, която ще изведе човечеството напред. Но аз се тревожа, че по-рисково настроени и по-финансирани азиатски и американски технологични компании ще водят следващата революция в роботиката, докато Европа ще остане назад.

Европа от десетилетия е основен производител и потребител на роботи: в континента се намират две от „голямата четворка“ производители на индустриални роботи - ABB и Kuka AG (другите две са японските Fanuc Corp. и Yaskawa Electric Corp.), както и над една трета от световните разработчици на професионални, потребителски и медицински роботи.

Въпреки това, иерархията в роботиката е на прага на промяна, тъй като изкуственият интелект се интегрира в роботите, като им дава значително по-големи възможности. Подобно на автомобилната индустрия, Европа рискува да загуби своето предимство.

Китай трупа преднина в производството на роботи

Роботиката беше ключов елемент от плана на Пекин „Made in China 2025“, амбициозна национална стратегия с тежки субсидии, представена преди десетилетие с цел доминация в усъвършенстваното производство. Планът проработи: Китай вече реализира повече от половината от световните годишни инсталации на роботи, а фабриките му изпревариха Германия по плътност на роботите — показател, сравняващ броя роботи с броя служители в производството.

Плътността на роботите в Китай вече е повече от двойна средното за Европейския съюз, като голяма част от оборудването се доставя от местни производители. Износът на китайски роботи нараства, а производителят Estun Robotics строи фабрика в Полша.

Междувременно напредъкът в компютърното зрение, сензорите и машинното обучение позволява създаването на по-гъвкави и адаптивни автомати, използваеми извън фабриките. Това включва хуманоидни роботи, разработвани от автомобилни компании като Tesla Inc. и Xpeng Inc., както и стартъпи като китайската Unitree Robotics и базираната в Калифорния Figure AI Inc., която миналия месец набра над 1 милиард долара при оценка от 39 милиарда.

Европа рискува технологично изоставане

Слабата производителност, застаряващите население, преноса на производство обратно към страната и антиимиграционните настроения подсказват нуждата Европа да внедрява повече автоматизация. Но това не гарантира, че производителите на роботи ще останат европейски.

През 2015 г. датската компания за колаборативни роботи Universal Robots беше придобита от американската Teradyne Robotics за 285 милиона долара. Три години по-късно Teradyne купи и друга датска фирма — Mobile Industrial Robots.

През 2016 г. Kuka загуби независимостта си, когато китайската Midea Group започна придобиване на германския производител на роботи, оценявайки го на 4,6 милиарда евро (5,3 милиарда долара). Шокирана от загубата на индустриално ноу-хау, Берлин впоследствие понижи прага за държавно одобрение на придобивания от компании извън ЕС.

Сега поне един европейски стартъп изглежда смята, че условията са по-добри в Калифорния. През юли норвежкият стартъп за хуманоидни роботи 1X Technologies обяви, че ще обедини екипите си от Норвегия и САЩ под един покрив в Силициевата долина. Компанията посочи данъците при напускане на Норвегия като пречка за привличане на международни таланти и необходимостта да е близо до „глобалния център на ИИ и роботика“. 1X планира да набере 1 милиард долара при оценка от 10 милиарда.

Придобиването на ABB от SoftBank

Затова съжалявам, че ABB избра да приеме парите на японски инвеститор, вместо да отдели роботиката в отделна листната компания, както първоначално планираше за 2026 г. (Швейцария и Швеция бяха разглеждани като възможни места за листване).

Няма съмнение, че роботиката ще се възползва от капиталовите и технологични връзки на SoftBank; принадлежността към японска компания не означава автоматичен трансфер на технологии или служители от центровете в Швеция, САЩ и Китай.

ABB също има основателни причини за продажбата: ограничени синергии между сравнително нискомаржиналната роботика и по-печелившите ѝ електрификационни дейности, като офертата надхвърля оценката на анализаторите. Роботичната дивизия с приходи от 2,3 милиарда долара представлява едва 7% от общите продажби на групата; средствата вероятно ще се използват за дивиденти, сливания и придобивания и обратно изкупуване на акции.

Индустрията на капиталово-интензивните роботи се превръща в игра на мащаб, отбелязва анализаторът на Bloomberg Intelligence Омид Вазири — област, в която азиатските производители с ниски разходи и усъвършенствани вериги за доставки са добре позиционирани. (Докато Илон Мъск очаква Tesla да води при двуногите роботи, той предупреди през април, че следващите девет места на хуманоидната класация вероятно ще са китайски.)

Дълбоките връзки между роботи и ИИ също могат да благоприятстват Китай и САЩ, които имат значително предимство в полупроводници, облачни изчисления и фундаментални модели.

Европа все още разполага с първокласни таланти и изследователски институции, особено в сърцето на германското производство, където Agile Robots SE и Neura Robotics са сред водещите стартъпи. Agile, основана в Мюнхен през 2018 г. от изследователи от Германския аерокосмически център, сега е собственост на китайския съосновател и CEO Джаопън Чен заедно с SoftBank.

Въпреки това политиката и визията за роботика в Европа са по-малко амбициозни от тези на Китай, а проблемите с конкурентоспособността са добре известни: прекалено много бюрокрация и тежка регулация, фрагментиран пазар, недостатъчни разходи за R&D, капиталови пазари, които не подкрепят рискови инвестиции, и липса на рисков капитал за стартиращи фирми.

Да загубиш една водеща индустриална компания за роботи може да се сметне за нещастие за Европа. Да загубиш няколко - изглежда като поражение.

Крис Брайънт е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ индустриални компании в Европа. Преди това е бил репортер за Financial Times.