Може да се наложи Европа да води валутна война, за да отслаби еврото
Силата на общата валута представлява заплаха за растежа на блока
Обновен: 12 October 2025 | 09:44
Редактор: Галина Маринова
Шест месеца след като администрацията на Тръмп започна хаотичната си глобална кампания за налагане на мита, еврозоната преодолява бурята, според председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард. Няма икономически шок. Инфлацията е под контрол. Митническите споразумения донесоха облекчение. А доверието на инвеститорите в еврото го изстреля до четиригодишен връх спрямо водещите валути. Дори голфът се разви по начин, благоприятен за Европа, в турнира Ryder Cup. Но силата на общата валута представлява заплаха за растежа на блока.
Възходът на еврото спрямо основните валути | Еврото е поскъпнало най-много спрямо долара и юана
Кризисните горещи точки като Испания и Гърция са в добро състояние, но Германия и Франция съставляват половината от брутния вътрешен продукт на еврозоната и техните икономики проявяват признаци на забавяне.
Повишаващите се търговски бариери затрудняват германските износители; Bloomberg Economics не вижда подобрение в следващите месеци и очаква Германия да отбележи почти нулев растеж през втората половина на годината. Междувременно Франция се бори с политическа криза и несигурност по отношение на бюджета, което възпрепятства инвестициите. Последният път, когато Франция се похвали с инфлация под 2% и растеж под 1%, ЕЦБ намали лихвените проценти до под нула.
В тази светлина силата на еврото изглежда по-проблематична. Спадът на долара с 11,8% спрямо общата валута през тази година изглежда все повече обусловен от позиционирането на инвеститорите, тъй като Белият дом насърчава отслабването на местната валута като път към просперитет. Това има болезнен страничен ефект, като увеличава натиска от митата, което прави износа от еврозоната по-малко конкурентоспособен.
Още по-очевидно е понижението на китайския юан с 16,4% спрямо европейската валута през последните три години, което отразява решимостта на Пекин да поддържа своя експортен двигател за сметка на Европа. Търговската война търпи поражение и на двата фронта.
ЕЦБ не изглежда да бърза да реагира. От една страна, официално франкфуртските лихвени политици нямат мандат да определят целеви обменни курсове.
Вероятно те също така нямат желание да подражават на Швейцарската национална банка, която разполага с 42 милиарда долара в американски технологични акции, част от инструментариума, който донесе на Берн остри критики от Тръмп за „манипулиране на валутата“. Традиционно те също така виждат положителните страни на по-силното евро като средство за контрол на инфлацията и допълнителен плюс към статута на резервна валута.
Еврото се е засилило спрямо повечето от конкурентите си| Само швейцарският франк е запазил позицията си спрямо еврото през тази година
Анализаторите очакват еврото да продължи да поскъпва, а неговите отрицателни ефекти, които задушават растежа, ще станат по-трудни за игнориране. Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос изрично заяви, че еврото, което се търгува за повече от 1,20 долара – в сравнение с около 1,17 долара в момента – „ще направи нещата много по-сложни“.
Най-уязвими са правителствата с ограничени финансови средства и ниска популярност, които се затрудняват да реализират нещо, близко до визията на Марио Драги за по-сплотен и по-бързо растящ континент, като продължават с издаването на повече съвместни дългови инструменти за изграждане на технологичните, отбранителните и инфраструктурните активи на бъдещето.
Това, което Лагард и нейните колеги трябва да направят – а дори и Швейцарската национална банка не може – е да се откажат от самодоволството и да използват възможностите, с които разполагат, за да намалят още лихвените проценти. Швейцарските лихви са на нула, а референтната лихва в еврозоната е 2%. Ястребите ще възкликнат, че това ще отприщи инфлационните настроения, но това е трудно да се сравни с наплива на китайски стоки, достигащи европейските брегове, с последните разочароващи икономически данни и, всъщност, със силата на еврото. Търговските споразумения не са променили толкова много перспективите, както посочи шефът на литовската централна банка Гедиминас Симкус.
Това са необичайни икономически времена. Вашингтон изпреварва Брюксел в защитата на интересите си, а Пекин изпреварва Берлин в конкуренцията. Валутите сега са продължение на политиката с други средства. Преодоляването на валутната буря няма да донесе много утеха, ако европейските фирми продължат да инвестират милиарди в САЩ, докато руски дронове летят над главите им. Докато еврозоната набира геополитическа сила, поне нека валутата ѝ бъде по-слаба.