Митът за пиковото търсене на изкопаеми горива се разпада

През последните няколко години политиците в областта на климата и енергетиката се убеждават, че светът неумолимо се отдалечава от изкопаемите горива. Последните новини по темата: Не е така.

Консенсусът беше, че потреблението на петрол, природен газ и въглища ще достигне своя връх преди края на това десетилетие. Имаше дебат относно скоростта на последващия спад, но заключението беше едно и също: Краят на ерата на изкопаемите горива беше на една ръка разстояние. Но този принцип, ключов за постигане на амбицията за нетна нула до 2050 г., не беше толкова категоричен, колкото си мислеха поддръжниците му.

Годишният доклад, изготвян от Международната агенция по енергетика (IEA), който представлява гледните точки на най-богатите държави в света, показва, че алтернативата – десетилетия повече интензивно използване на изкопаеми горива, с нарастващо търсене на петрол и газ през следващите 25 години – е не само възможна, но и вероятна. Това означава повече емисии на въглероден диоксид, които изострят климатичната криза.

Лесно би било да се обвини администрацията на Тръмп, подкрепяща изкопаемите горива, за промяната, но това би било грешка: тя предшества нейното настъпване.

^{Повече потребление на изкопаеми горива означава повече замърсяване | При настоящите политики Международната агенция по енергетика ще прогнозира нарастващи емисии на въглероден диоксид, изостряйки климатичната криза}

Идеята, че наближава пик в търсенето на изкопаеми горива, получи значителна подкрепа до голяма степен благодарение на МАЕ, чийто годишен „Световен енергиен преглед“ се опитва да си представи бъдещето чрез поредица от сценарии. Макар че упражнението е доста полезно, то не се доближава до правенето на прогнози. Те се основават на предположения за икономическото развитие, растежа на населението, политическата воля, технологичното развитие и цените. Макар и да не са кристална топка, сценариите предлагат важни прозрения.

МАЕ отдавна публикува основен сценарий, базиран на политиките по онова време – наречен, както се очаква, „Сценарий на текущата политика (CPS)“. Моделът имаше значителни недостатъци: исторически погледнато, той подценяваше слънчевата и вятърната енергия. Поради това, през 2020 г. МАЕ го прекрати, отчасти поради натиск от европейски държави и зелени активисти. Той беше заменен от „Сценарий на заявените политики (STEPS), който не само разглеждаше текущите политики, но и „предложения за политики, дори ако конкретните мерки, необходими за прилагането на тези предложения, все още не са напълно разработени“. Накратко, той смесваше политиката с политически обещания. По-късно въведе друг сценарий, наречен „Сценарий на обявените обещания (APS)“, който приемаше, че всички енергийни и климатични политики, както и политическите стремежи, са изпълнени изцяло и навреме. 

МАЕ публикува допълнителен модел, наречен „Сценарий за нетни нулеви емисии до 2050 г.“ (Сценарий NZE), който е конструиран различно от останалите. NZE е по-скоро „нормативен“, отколкото „проучвателен“ – тъй като е предназначен да постигне конкретни резултати. Неговото изграждане започва с конкретния резултат, който иска да постигне, и изгражда път назад, за да го постигне.

Двата нови сценария промениха драстично посоката на търсенето на изкопаеми горива – и емисиите на въглероден диоксид – прогнозирайки пиково потребление до 2029 г., а след това спад, по-бавен при сценария STEPS и по-бърз при модела APS. Спадът беше толкова значителен при последния, че даде основание на идеята, че трилиони долари резерви от изкопаеми горива ще бъдат оставени блокирани. Западните политици се убедиха, че новите сценарии представляват нещо подобно на прогноза – и следователно търсенето наистина ще спадне. Но много други – включително аз – очакваха по-силно потребление. В моя случай аз по-специално подчертах, че търсенето на въглища ще се окаже по-стабилно.

Тази година МАЕ отново публикува своя „Сценарий за текуща политика“ – отчасти поради натиск от администрацията на Тръмп – показвайки, че нито търсенето на петрол, нито търсенето на газ ще достигне пик през това десетилетие, противно на предишното предположение, според половин дузина души, които са прегледали проект на доклада. (МАЕ заяви, че ще публикува доклада през четвъртото тримесечие; исторически погледнато, той се публикува през октомври или ноември.) Всички те го описаха под условие за анонимност. Окончателният доклад все още може да се промени.

МАЕ отказа коментар.

Според настоящите политики, „употребата на петрол и природен газ се увеличава до 2050 г.“, според проекта на МАЕ. Потреблението на въглища достига пик през 30-те години на 21-ви век, но търсенето през 2050 г. ще бъде с повече от 50% по-високо от очакваното по-рано, според моите изчисления, базирани на проекта.

Пиковото потребление се превърна в Светия Граал на енергийния дебат. Но точната година, в която търсенето достига своя зенит, е далеч по-маловажна от формата на кривата на потребление преди и след този пик. Фокусирането върху пътя, а не върху най-високата точка, е от решаващо значение за разбирането накъде се движи светът.

За петрола кривите на потребление съгласно CPS показват продължителен растеж, включително дори през 40-те години на 21-ви век. Годишният му растеж през следващите 25 години е доста под темпа, наблюдаван в миналото, но „петролът остава най-голямото единично гориво“ в средата на века, се казва в проекта. Възобновяемите енергийни източници са на второ място, като газът и въглищата са на трето и четвърто място.

^{Пиковото търсене на петрол не е сигурно | Съгласно настоящите политики, Международната агенция по енергетика (МАЕ) ще предложи много по-оптимистична траектория на търсенето на петрол до 2050 г., отколкото използваше други допускания в миналото}

До 2050 г. МАЕ прогнозира потребление на петрол от 114 милиона барела на ден съгласно своя CPS - това е в сравнение с около 93 милиона барела на ден до 2050 г., наблюдавани миналата година съгласно сценария STEPS, и повече от два пъти спрямо 54-те милиона съгласно сценария APS. В своя проект МАЕ заяви, че търсенето на петрол ще се увеличи най-вече в авиацията и корабоплаването, както и като суровина за нефтохимически продукти. Докато продажбите на електрически превозни средства ще се увеличат драстично в Китай и Европейския съюз, „приемането на електрически превозни средства спира в региони, в които няма силна политическа подкрепа“, особено в САЩ, се казва в проекта.

Важно е да се помни, че МАЕ ще публикува други сценарии, показващи алтернативни пътища, и че CPS не е прогноза. Това е моментна снимка на това как може да изглежда светът след 25 години, ако нищо не се промени и правителствата не действат. В миналото сценарият е подценявал възобновяемите енергийни източници и е фаворизирал съществуващите енергийни източници, като петрол, газ и въглища; така че ако историята е ориентир, може да се отклонява – може би значително.

Да се ​​надяваме. Светът е много, много, много далеч в усилията си да ограничи покачването на глобалните температури до 1,5°C над средните стойности от прединдустриалния период, както е договорено в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Ако съм прав, светът вероятно се насочва към катастрофални 3°C. Когато МАЕ публикува своя стар, но нов сценарий, ще има битка за контрол над посланието. Индустрията за изкопаеми горива, начело със Саудитска Арабия, ще обяви потенциала за по-силно от очакваното търсене на петрол, газ и въглища като оправдание. Може би. Но перспективата за по-голямо замърсяване е и призив за действие.

Засега светът не извършва „енергиен преход“, а „добавяне на енергия“, при което възобновяемите енергийни източници допълват петрола, газа и въглищата. Независимо от добре замислените зелени стремежи, това ще остане така години наред, ако не и десетилетия, освен ако правителствата не наложат значителни промени. Надеждата не е политика.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

САЩ раздават 35 милиарда долара годишно, за да затоплят планетата

ОПЕК+ е постигнала принципно съгласие за ново увеличение на производството

Саудитска Арабия и Ирак са спрели доставки на петрол до Индия след санкциите на ЕС