Отношенията на Америка с Израел вече наистина са проблемни

Тръмп се преструва на ционист, когато му е изгодно и не му струва нищо, с перформънс жестове като преместването на посолството на САЩ в Йерусалим през първия му мандат

20:30 | 14 май 2025

Автор: Андреас Клут

Снимка: Bloomberg LP

Тази седмица е лоша за Израел и по всичко личи, че това устройва президента на САЩ. Като бивша телевизионна риалити звезда, каквато е, Доналд Тръмп е подготвил няколко сюжетни линии, за да изпрати едно-единствено послание: Той ще направи всичко, което смята, че ще му донесе слава, дори ако това означава да смрази Бенямин Нетаняху.

Едва ли е съвпадение, че „Хамас“, терористичната организация, която Израел удря в ивицата Газа от октомври 2023 г., освободи последния си жив заложник с американски паспорт точно когато Тръмп замина за Близкия изток на пътуване, което включва три арабски държави, но видимо пропуска Израел. През март администрацията му отхвърли подобно предложение от „Хамас“, отстъпвайки пред страха на Израел да не бъде изключен от преговорите и поставяйки в неизгодно положение другите две дузини заложници, за които се смята, че все още са живи. Този път на САЩ не им пукаше.

Подобна беше историята и миналата седмица, когато Тръмп внезапно обяви, че САЩ ще спрат да бомбардират хутите в Йемен. „Ударихме ги много силно“, каза президентът. „Те ни дадоха думата си, че повече няма да обстрелват кораби, и ние я уважаваме“. Остана неизказано, че хутите току-що са изстреляли ракети по летище „Бен Гурион“ край Тел Авив и че той не се е консултирал с израелския министър-председател.

Тръмп също така замая Нетаняху в отношенията с Техеран. Биби настоява за пълното ликвидиране на ядрените операции на Иран и иска да бомбардира центрофугите му и други съоръжения - с помощта на САЩ. Тръмп иска да избегне войната и да бъде възхваляван като „миротворец“ (в идеалния случай с Нобелова награда). „Искам да сключа сделка с Иран“, повтори Тръмп във вторник, за съжаление на Нетаняху. „Ако успея да сключа сделка с Иран, ще бъда много щастлив“.

Дори в Сирия администрациите на Тръмп и Нетаняху може да се окажат в противоречие. Израел бомбардира военни цели в страната, дори когато Дамаск се бори да изгради жизнеспособна държава след тиранията на Башар Асад. Тръмп обаче планира да се срещне с новия и противоречив лидер на Сирия, Ахмед ал Шараа, в Саудитска Арабия тази седмица и заяви, че ще отмени санкциите срещу държавата.

След това има програма за посещението на Тръмп в Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства. Той все още се гордее изключително много с посредничеството при подписването на Споразумението от Абрахам, когато няколко мюсюлмански държави, включително Емиратите, нормализираха отношенията си с Израел. Неговият наследник и предшественик Джо Байдън след това се опита, но не успя да постигне подобно споразумение със Саудитска Арабия, предлагайки на Рияд гаранции за сигурност и граждански ядрени технологии в замяна на саудитското признаване на Израел. Подобен стратегически замах този път липсва.

За да угодят на Тръмп, тези монархии вместо това строят нови кули на Тръмп, организират турнири по голф на неговите игрища и правят оживен бизнес със семейството му и криптопредприятията му. Те ще обявят и огромни инвестиции в САЩ. Катарските кралски особи дори са предложили да дарят необичайно луксозен Боинг 747-8, който Тръмп може да превърне в Air Force One и по-късно да прехвърли за ползване на президенството си.

Те явно знаят как да го ласкаят. В замяна Тръмп може все пак да предложи на саудитците тази гражданска ядрена технология - само че без реципрочното признаване на Израел.

Тръмп е разбрал, че саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман не би могъл да прегърне Израел, дори и да иска. В края на краищата дясното правителство на Нетаняху измъчва арабските братя на саудитците в Палестина, като планира да анексира Западния бряг и да окупира окончателно Газа, като изравни със земята останалите сгради и премести двата милиона жители. Организацията на обединените нации предупреждава, че всеки пети жител на Газа е застрашен от гладна смърт.

Тръмп не е казал много за тази разрастваща се катастрофа. Може би смята, че така или иначе не може да спре Нетаняху и не иска да бъде свързван с катастрофата. Ако е така, това е още един знак, че Тръмп, за разлика от Байдън, не е истински приятел на Израел.

Байдън е оформен от разговорите си с израелски лидери от Голда Меир насам. Той имаше визия за Израел, който един ден ще живее в мир до суверенна Палестина. Той разбираше, че вместо това Израел при управлението на Нетаняху рискува да се превърне в международен парий, който постепенно губи демократичната си душа. Затова напразно подтикваше Биби да промени курса си. За това усилие републиканците се нахвърлиха върху Байдън, че не е достатъчно произраелски настроен.

Вместо това Тръмп се преструва на ционист, когато му е изгодно и не му струва нищо, с перформънс жестове като преместването на посолството на САЩ в Йерусалим през първия му мандат. Той никога не се е отрекъл от решението за две държави (което е политика на САЩ от десетилетия); нито пък е направил много, за да го приближи. Вместо това неотдавна той изненада гостуващия Нетаняху, заедно с всички останали, като обяви, че САЩ ще „притежават“ Газа и ще я превърнат в „Ривиерата на Близкия изток“. Сега, когато Нетаняху планира да окупира ивицата, Тръмп изглежда се е отказал от тази идея.

Тук се очертават две разделения - едното лично, а другото историческо. Личният разрив е между двама мъже, които си приличат твърде много, за да изградят трайни отношения. Тръмп и Нетаняху са егоистични и солипсистични лидери, които безсърдечно смесват собствената си съдба (включително шансовете си да останат настрана от подсъдимата скамейка) с тази на своите нации.

Историческият разрив се състои в това, че САЩ позволяват на своя стар и близък приятел Израел да става все по-изолиран в света. В продължение на десетилетия националният интерес на Израел се вписваше в този на Америка. Сега те се разминават.

Байдън трябваше да скъса с Биби, за да спаси ционизма, но той нямаше смелост. Тръмп наистина се разграничава от Нетаняху, но не в името на Израел. Той го прави заради самия себе си.