Виетнамската бамбукова дипломация е ключът към оцеляването в новия световен хаос

Наблюдавам международните дела от Вашингтон — столица на една свръхсила, която някога беше повече или по-малко благосклонен хегемон, а днес опипва нова роля на потенциален империалист, делящ планетата на сфери на влияние. 

Но как изглеждаме ние във Вашингтон, ако гледате от столицата на държава, която не е велика (ако не и „малка“) сила? Някъде, да речем, като Ханой, Джакарта, Ню Делхи, Претория, Абуджа, Бразилия или Мексико Сити — а защо не и Копенхаген, Отава или Панама Сити?

Моят съвет, около сто дни след началото на втория мандат на Доналд Тръмп: подражавайте на Виетнам и възприемете някаква версия на неговата „бамбукова дипломация“. Огъвайте се по геополитическите ветрове, за да не се пречупите. Дръжте всички велики сили на разстояние, ако не и на равно разстояние, и залагайте на няколко коня. Търгувайте с всеки, който е отворен, по възможност в многостранни формати. Влизайте в гъвкави съюзи, за да възпирате Русия, Китай, САЩ или когото трябва — понякога с единия срещу другите. Не се доверявайте напълно на никой договор, но и не предизвиквайте излишно. Правете всичко, което ще ви запази независими и суверенни.

Тъй като това прилича на бамбук, полюшващ се на вятъра, покойният виетнамски лидер Нгуен Фу Чонг превърна растението в метафора за външната политика. В отношенията със света, казваше той, Виетнам има нужда от „силни корени, здрав ствол и гъвкави клони“. Логично за страна, борила се за национално оцеляване срещу могъщи и променливи сили като Китай, Франция и САЩ, и днес поставяща независимостта и суверенитета — корените и ствола — над всичко.

В максималисткия си вариант бамбуковата дипломация се крепи на „четири пъти не“:

• Никакви постоянни съюзи.
• Никакво вземане на страна на една държава срещу друга.
• Никакво позволяване територията да се използва за чужди войни.
• Никаква заплаха с сила при уреждане на спорове.

На практика това означава фина балансираща игра — подписване на всеобхватно стратегическо партньорство с Вашингтон (полезен приятел, ако Китай завземе виетнамски рифове в Южнокитайско море), като едновременно с това се сключват 36 споразумения за сътрудничество с Пекин в името на „общо бъдеще“.

Виетнам обаче показва и слабостите на бамбуковата стратегия. След руската инвазия в Украйна Ханой се изправи пред морална дилема: истински съчувстваше на Киев и осъждаше нарушението на суверенитета му, но не можеше да заеме открито страна срещу Москва. Резултатът изглеждаше повече като изкривено бонсай, отколкото като бамбук: Виетнам запази диалога с Русия и се въздържа в ООН, но паралелно протегна ръка за солидарност към Украйна и изпрати хуманитарна помощ.

Много страни, особено в Глобалния Юг, вече имат сходни политики под други имена. Индия говори за „мулти-алианси“: член е на Quad (полузападен блок с Вашингтон, Канбера и Токио), но купува петрол и оръжия от Русия и си партнира с нея и Китай в БРИКС. Сингапур практикува „равноотдалечена“ дипломация между САЩ и Китай. Турция се възприема като мост между Изтока и Запада: член е на НАТО, но купува руски ракети.

Така бамбуковата дипломация, под каквото и име, е по-добра алтернатива на друга стратегия за малки държави — финландизацията. Терминът идва от договорката на Финландия със СССР през 1948 г.: не се присъединява към НАТО или ЕС и фактически се съобразява с Москва във външната си политика в замяна на независимост. Ботанически финландизираната държава прилича на епифит — растение, което расте върху друго и не му пречи. Много по-добре е да си бамбук.

Допреди неотдавна бих препоръчал още по-амбициозна стратегия: докато траеше Pax Americana — международният ред, в който Америка подкрепяше системата и правилата й срещу агресията — съветът щеше да е ясен: изберете западния лагер. Той бе военен, проспериращ и свободен.

Но Тръмп отмени Pax Americana в името на „Америка на първо място“, заменяйки реда с анархия, а може би и хаос. В тази смела нова епоха чистият идеализъм (демокрации срещу автокрации) вече не е жизнеспособна национална стратегия. Нито е сляпата вярност към САЩ. Светът при Тръмп ще бъде бурен и най-добрият шанс да останете устойчиви е да станете бамбук.

Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ дипломацията на САЩ, националната сигурност и геополитиката. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.

Още по темата

Рубио: В дипломацията се справяме по-добре от всеки друг в света

Макрон избра дипломацията в Рияд пред правителствения хаос във Франция

Изборът на Тръмп за вицепрезидент къса с традиционната Републиканска дипломация

Древните култури и традиции в Източна Африка - предизвикателство за западната дипломация