В продължение на десетилетия един от най-стратегическите задгранични пунктове на Саудитска Арабия беше малко известен офис в Ню Йорк, който координираше продажбите на петрол на американски клиенти. Един анонимен апартамент на Медисън Авеню беше невидимата ръка, която придържаше петролната държава към САЩ.
До момента, в който това не се промени.
Миналата година Рияд затвори нюйоркския си петролен офис - знак за залеза на саудитския суров петрол в Америка. Благодарение на шистовата революция и възхода на канадската петролна индустрия вносът на саудитски суров петрол в САЩ спадна до най-ниското си ниво от почти 40 години през 2024 г., според изчисления на Bloomberg Opinion, базирани на митнически данни. Малко вероятно е потоците да се възстановят скоро - ако изобщо се възстановят.
САЩ заменя вносът на петрол от Саудитска Арабия с този от Канада
Стремежът на поколения американски политици, от Джими Картър до Джордж Буш-младши, е на една ръка разстояние: свобода от саудитския петрол. За бъдещия президент Доналд Тръмп това представлява платно, на което може да начертае нова външна политика в Близкия изток по начин, за който неговите предшественици могат само да мечтаят. САЩ не са напълно свободни от възходите и паденията на петролния пазар - но влиянието на Саудитска Арабия чрез нейните запаси от суров петрол е значително намалено.
През миналата година САЩ купуваха около 277 000 барела дневно саудитски суров петрол, което е с близо 85% по-малко от рекордните 1,73 млн. барела дневно през 2003 г. За да се установи по-нисък внос, трябва да се върнем назад до 1985 г., когато потоците за кратко спаднаха, тъй като кралството намали добива, за да се опита да повиши цените на петрола. За да се открият няколко години с подобен нисък внос, трябва да се върнем чак до края на 60-те години на миналия век.
Сривът на петролните потоци между Саудитска Арабия и САЩ ще се задълбочи още повече през 2025 г., тъй като една от петте рафинерии, които редовно са внасяли барелите, ще бъде затворена, според митническите документи. Lyondellbasell NV затваря завода си в Хюстън през това тримесечие, като по този начин в Америка остават само четирима постоянни клиенти за петрола на кралството.
Останалите съоръжения са рафинерията Motiva край Хюстън, собственост на самите саудитци чрез тяхната държавна петролна компания; рафинерията, управлявана от Chevron Corp. край Лос Анджелис, и две съоръжения, собственост на PBF Energy Inc. в Ню Джърси и Делауеър. Само на Motiva се падат 40% от саудитския суров петрол, внесен от САЩ през миналата година.
Кой в САЩ купува петрол от Саудитска Арабия
Намаленият брой купувачи е сравним с този отпреди две десетилетия, когато 25 (а понякога и повече) рафинерии редовно преработваха саудитски суров петрол.
През последните около две години трите най-големи американски рафинерии - Marathon Petroleum Corp., Valero Energy Corp. и Exxon Mobil Corp. - са спрели да внасят саудитски суров петрол, според митнически данни. Exxon за последен път е закупила саудитски суров петрол през ноември 2023 г., според правителствени търговски документи, прегледани от Bloomberg Opinion. Тъй като Саудитска Арабия продава барелите си по дългосрочни договори, които често се простират от пет до седем години или повече, спирането предполага, че тези компании не са подновили дългосрочните си договори, слагайки край на десетилетни взаимоотношения.
Когато през 2006 г. президентът Буш заяви по време на речта си „За състоянието на съюза“, че „Америка е пристрастена към петрола“, и си постави за цел до 2025 г. да замени 75% от вноса на петрол от Саудитска Арабия и други страни от Близкия изток, малцина смятаха, че това е реалистично. По онова време отношенията между Саудитска Арабия и САЩ бяха в своя пик, а вносът надхвърляше 1,5 милиона барела дневно.
Буш сбърка много неща в енергийната си политика. Например, той заложи на биогоривата като основен двигател за намаляване на зависимостта на страната му от чуждестранен петрол, както и на много ранното навлизане на електромобилите. Всъщност това се случи благодарение на шистовата революция в САЩ и съпътстващата я предприемаческа култура „ drill, baby, drill“, както и на бума в канадското производство, което през 2004 г. измести Саудитска Арабия като основен чуждестранен партньор на Америка в добива на петрол. Въпреки това САЩ не само постигнаха това, което Буш искаше, но и надхвърлиха целта му: след обръщението към Конгреса преди почти две десетилетия вносът на саудитски суров петрол в САЩ е намалял с повече от 80%.
Скъпият петрол от Саудитска Арабия
Колкото и да е изкушаващо да отпишем саудитския петрол, това би било грешка. Рияд продължава да бъде могъща геополитическа сила, която все още може да влияе върху цената, която потребителите в САЩ плащат на бензиностанциите, като увеличава или намалява производството. Тъй като петролът е заместима стока, която се търгува на световния пазар, действията на саудитците продължават да се отразяват на Америка, независимо от количеството суров петрол, което САЩ внасят от кралството.
Намаляването на саудитско-американските потоци също не е изцяло дело на шистовата революция. Саудитците целенасочено изтеглят своя петрол от американския пазар, като изискват от американските рафинерии да плащат огромна премия за барелите. През по-голямата част от 2023 и 2024 г. Рияд определи премията за Arab Light, водещия си експортен сорт петрол, на 5 долара за барел над референтната стойност за продажби в САЩ, което е много по-високо от историческите нива. Рияд използва официалните си продажни цени за възпиране на потоците в Америка като инструмент за намаляване на петролните запаси на страната, които се наблюдават отблизо от търговците. По този начин ниските саудитско-американски потоци са част от съкращенията на добива на ОПЕК+.
Истината обаче не може да бъде пропусната. Слънцето залязва над една от най-важните геополитически тенденции през последния половин век: САЩ най-накрая се освобождават от зависимостта си от суровия петрол на Саудитска Арабия.
Хавиер Блас е колумнист в Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Той е съавтор на книгата „Светът за продан: Парите, властта и търговците, които разменят ресурсите на Земята.“