Всяка една информация за слънчевата активност би ни дала методи, с които да можем да отреагираме по-адекватно на настоящо или предстоящо събитие. От базата в Антарктида, където можем да наблюдаваме продължително Слънцето без други радиочестотни смущения наблюдаваме изпреварване на сигнали спрямо сателитните данни, което може да се окаже български принос в ранното откриване на слънчеви изригвания и в науката за Слънцето. Това казаха доц. Петър Петков и гл. ас. д-р Ивайло Начев, един от ръководителите и участник  в Първия полярен астрономически проект на България, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

Първият полярен астрономически проект на България представлява съвместна инициатива между Института по астрономия, Националната астрономическа обсерватория, Техническия университет в София и Висшето военноморско училище. Той се заражда идейно преди няколко години, когато институциите са работели заедно по друг научен проект.

Проектът се състои в провеждането на четири ключови експеримента. Един от тях е йоносферен мониторинг, при който се следи влиянието на слънчевите изригвания върху йоносферата чрез сензор, разработен от Техническия университет. Освен това е внедрен радиочестотен слънчев спектрометър, който работи в диапазона 20–1000 MHz и следи непрекъснато Слънцето, благодарение на дългите часове дневна светлина през лятото в полярната зона.

„Това е една антена, която се върти и постоянно следи Слънцето. Поставен е в полярната зона, където има 21-22 часа дневна светлина през лятото, което позволява почти непрекъснати наблюдения“, отбеляза д-р Начев.

Към това се добавят и системи за геомагнитен мониторинг и радиационно наблюдение, които допринасят към създаването на цялостна картина на космическите въздействия върху Земята. Един от най-важните фактори за избор на полярна локация е почти пълната липса на радиочестотни смущения и географската уникалност на Южния полюс, където има малко станции. Това дава възможност екипът да „вижда“ събития, които често остават незабелязани.

Слънчевата активност може да има сериозни последствия за комуникациите и дори за енергийните мрежи на Земята. Доц. Петков каза, че при висока активност се наблюдават смущения в GPS, комуникационни системи и дори в синхронизацията на електропреносните мрежи и допъни, че геомагнитните бури имат здравословни ефекти, особено при хора със сърдечно-съдови и неврологични проблеми.

„Ние предоставяме данни, които биха помогнали на медицински изследователи да установят точни зависимости и да предприемат превантивни или облекчаващи мерки за състоянието на тези пациенти.“

Вече има и първи резултати от експериментите – те са в синхрон с резултати от други станции, включително партньори от Антарктида, което значително потвърждава тяхната достоверност.

Екипът формира хипотеза, която може да бъде български пробив в световната наука за Слънцето.

„Благодарение на дългата база наблюдаваме изпреварване на сигнали спрямо сателитните данни, което може да се окаже български принос в ранното откриване на слънчеви изригвания.“

Екипът не се спира само на наземни експерименти. По време на плаването към полярната база е проведен и експеримент с инсталиран сензор на кораба, който е следил за промени в йоносферата. Данните предстоят да бъдат вторично обработени, но се забелязва сходство между измерванията от кораба и от базата, което „е много обещаващо“.

Съществува хипотеза, в която с тези промени може да се прогнозира сеизмична активност.

„В началото беше хипотеза, сега е хипотеза с някакви факти. И ако успеем като научна общност да се установим причинно-следствена връзка, това просто ще е един съществен момент в предсказването на сеизмична активност, а България е в сеизмична зона и това откритие може да се окаже с много висока стойност“, коментира доц. Петър Петков

Макар подобни сигнали ще могат да дойдат най-рано минути преди това, „дори 10 секунди няколко пъти се оказват разликата между живота и края на живота.“

Следващата цел на екипа е да подобри апаратурата и да повтори експериментите през зимния сезон.

„Надяваме се, че в рамките на 2-3 години ще можем да изградим постоянна българска полярна наблюдателна станция,“ заяви Начев.

Гледайте целия разговор във видеото.

В предаването вижте още:

• учени са направили важна крачка към клинични изпитвания на ваксина срещу болестта на Алцхаймер
• международен екип е създал тънък пластир, който може да се постави директно върху вътрешен орган за прецизно доставяне на лекарства
• проучване показва, че промените в климата свиват с до 13% добивите от основни зърнени култури като пшеница, ечемик и царевица
• учени откриха, че клетъчният процес, който регулира дълголетието при хората и животните играе ключова роля и при узряването на домати и може да намали разхищението на храна

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.

Още по темата

Европейски радиотелескоп с българско участие ще търси отговори за вселената

Мисия на НАСА почти ще докосне атмосферата на Слънцето в опит да разкрие тайните му

Това, което се случва в Антарктида, не остава в Антарктида, а има глобални последици

Антарктида е сцена на голямата политика и България е пълноправен член в елитния клуб там