Всяка година малки астероиди с диаметър няколко десетки сантиметра влизат в Земната атмосфера и някои от тях достигат до Земната повърхност под формата на метеорити. По-голямата част от тези обекти не представляват никаква или съвсем минимална заплаха за хората. Астероид, който представлява цялостна заплаха за човешката цивилизация, т.е. с километър нагоре диаметър, се счита, че попада на Земята средно веднъж на 500 хил. години. Такъв е бил астероидът, който преди около 60 млн. години е унищожил поне част от динозаврите. Това каза Светослав Александров, Cosmos.bg, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

Темата за планетарната защита стана особено актуална след новините за астероида YR4, който бе оценен като потенциална заплаха за Земята с вероятност да удари планетата между 1% и 3,2% в песимистичния сценарий. Гостът обаче заяви, че в началото на наблюденията е нормално вероятността да изглежда висока, докато се съберат повече данни. Впоследствие става, че рискът е практически нулев.

„Астероидът YR4 е с размери около 60-70 метра. Такъв астероид, ако попадне в близост до населено място, би могъл да унищожи част от инфраструктурата и евентуално може да се стигне и до жертви. Но това все още не е астероид, който може да доведе до цялостното заличаване на човешката цивилизация.“

За следенето на тези потенциално опасни космически тела съществуват специализирани програми за наблюдение. НАСА има отдел за планетарна защита, а Европейската космическа агенция също развива подобни проекти. Телескопите сканират небето всяка нощ и събират изображения, които се анализират в търсене на движещи се обекти.

„Ако е близкоземен астероид, той много лесно се вижда на тези снимки, защото оставя видими следи върху тези изображения.“

Човечеството може отрано да засече опасните астероиди. Александров каза, че обектите над километър се следят десетилетия напред, докато по-малките често се откриват само дни или дори часове преди да навлязат в атмосферата.

За защита от опасните астероиди единственият изпитан метод е кинетичният сблъсък. През 2022 г. НАСА изпробва мисията DART (Double Asteroid Redirection Test), която успешно отклони орбитата на луната Диморф около астероида Дидим с помощта на много прецизен изкуствен интелект. „Това доказа, че можем да променим траекторията на малки астероиди чрез директен удар“, заяви гостът.

Другите методи могат да бъдат ядрена експлозия, която е ефективна, но потенциално опасна, защото може да раздроби астероида на множество отломки, които да навлязат в земната атмосфера; гравитационен трактор, което е голям космически апарат, който използва собствената си гравитация, за да промени орбитата на астероида.

За следенето на опасните тела През 2027 г. ще бъде изстрелян специален телескоп – NEO Surveyor, първият специализиран космически телескоп, който ще засича потенциално опасни астероиди много по-ефективно.

В бъдеще, ако един ден човечеството има бази на Луната и Марс, стратегията за междупланетарна защита ще бъде много по-сложна, защото както Луната, така и Марс, или нямат, или имат съвсем тънка атмосфера, която да изгаря обектите. Светлослав Александров предположи, че бъдещите лунни и марсиански бази могат да бъдат изградени в пещери, за да са защитени от астероидни удари.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.

В предаването вижте още:

• Австралийски стартъп представи първия в света биологичен компютър, произведен от изкуствено отгледани човешки неврони
• Екип от швейцарски учени е разработил нов хидрогел за лечение на остеопороза, който бързо увеличава костната плътност
• Хуманоиден робот на китайската компания UBTech обещава да започне нова епоха в автоматизацията на заводски процеси
• За първи път учените са превърнали светлина в супер солид - екзотично квантово състояние, което се държи едновременно като твърдо вещество и течност

Още по темата

ЕС търси нови космически партньорства в турбулентната ера на Тръмп

Европа ще се защитава през Космоса. Без Starlink Украйна щеше да падне за пет дни

Ще унищожи ли астероид Земята през 2032 г.? Вероятно не

България ще играе все по-значима роля в космическите изследвания през 2025 г.