Микропластмасите са малки частици пластмаса с размер под 5 милиметра. Това са толкова дребни частици, че не можем да ги видим с просто око. Те вече присъстват навсякъде около нас – в почвата, във въздуха, във водата, в храната, която консумираме. Микропластмасите могат да засегнат изцяло физичните свойства на почвата. Те могат да променят обемната плътност на почвата, да нарушат нейната аерация, свойствата ѝ за задържане и отдаване на вода. Това каза асистент докторант Цветина Папаркова, отдел „Физика, ерозия и почвена биота“ към Института по почвознание „Никола Пушкаров“ в предаването „Made in Green“ с водеща Роселина Петкова.

„Важно е да осъзнаем, че микропластмасите не са просто екологичен проблем – те влияят и на здравето ни. Някои видове са свързани с хормонални нарушения, репродуктивни проблеми и дори с канцерогенни ефекти.“

Микропластмасите се разделят на два вида. Първични – които нарочно се добавят в козметични продукти, и вторични – които се образуват при разпадането на по-големи пластмасови отпадъци. В почвате те попадат, когато пластмасови продукти се изхвърлят. Друг източник са дъждовните води – те отмиват пластмасови частици от градската среда и ги отлагат в почвата. Но най-големият принос идва от земеделието, където се използва мулчиращо фолио, което оставя следи от пластмаса, дори след почистване на земеделските площи.

Тези частици не могат да се разградят естествено в продължение на хиляди години, а докт. Папаркова заяви, че средно човек приема около 5 грама пластмаса на седмица чрез храната, напитките, въздуха и дори от дрехите, които носи.

Събседничката коментира, че в Института по почвознание работят по проект, който изследва влиянието на микропластмасата върху почвените функции, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. В него те учените изследват обекти – крайпътни терени, речни корита и други зони, уязвими на замърсяване.

„Ние сме избрали представителни обекти и вземаме почвени проби на три дълбочини, защото пластмасите могат да проникнат надолу и не винаги са видими на повърхността. По този начин успяваме да изследваме дали и в каква степен има замърсяване с пластмаса, но смело мога да кажа, че няма място, в което да не се съдържат микропластмаси.“

Въпреки това методите за анализ са сложни, но те позволяват да се установи не само количеството, но и видът на пластмасата.

Макар все още да няма напълно работещо решение за почистване на почвите, може да се работи за превенция и ограничаване на проблема. На първо място, според Папаркова, е повишаване на информираността сред населението.

„Хората не са достатъчно запознати с този проблем и не си дават реална представа, че могат да намалят употребата на пластмаси– да използват торбички за многократна употреба, да избягват еднократни чаши и прибори, да избират дрехи от естествени материи.“

Държавата може да спомогне със субсидии и стимули за земеделските производители, които да намалят използването на пластмасови фолиа и да преминат към по-щадящи алтернативи.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Made in Green" може да гледате тук

Още по темата

Морските костенурки не са единствените жертви на пластмасата

Вероятно имате пластмаса в мозъка си. Това не е повод за паника – все още

Забраните за пластмасовите торбички се провалиха по всеки начин... без един