Работи се интензивно върху осъществяването на зелената сделка в европейските страни. Войната в Украйна като че ли временно показа, че има и слаби страни в тази европейска сделка и те бяха основно в това, че енергията не е достатъчна, за да гарантира стабилността на електроенергийната система. В крайна сметка Брюксел намери изход и освен няколкото критични периода на недостиг, ЕС излезе по-цял и по-подготвен за едни такива бъдещи кризи. Плюсът от това сътресение е, че установихме, че може да се разчита на възобновяемата енергия, която успя да замени липсата на природен газ. Затова и планът REPowerEU беше насочен в тaзи нaсока - да повиши дела на възобновяемите източници в енергийния микс, за да може да се гарантира сигурността на енергийната система. Тогава бяха завишени и целите - от 55% на 62% за намаляване на въглеродните емисии. Така че може да се каже, че войната в Украйна в контекста на зелената сделка ще ускори този преход по декарбонизация на европейската икономика. Това каза Петко Трухчев, енергиен анализатор в предаването с водеща Роселина Петкова.

"България се намира в начална фаза в процеса по декарбонизация, тъй като нямаме редица изготвени планове, които да улеснят този енергиен преход. Ако изходим от зелената сделка, която представлява спад на въглеродните емисии до нулева кота през 2050 г., има един преходен период, който до 2030 г. включва намаляване на над половината на въглеродните емисии от енергийния сектор...Иначе ако изходим как ще се случи самият процес, има редица програми и законоустановени регламенти, които са влезли в сила и които България трябва да спазва.''

Трухчев разказва, че планове за декарбонизация има в редица членки на ЕС, но страната ни изостава значително в това отношение. Гостът изтъква, че България трябва да се мобилизира, защото в противен случай ще бъде принудена да плаща огромни санкции на Брюксел, ако ангажиментите ѝ за спад на въглеродните емисии с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г. не бъдат изпълнени.

"Процесът по декарбонизация през годините се случваше частично, без България да има ясна политика. Затова може да се каже, че в сравнение с изходната 1990 г. емисиите са намалели почти наполовина. Обаче имаме да догонваме други цели, които в момента, като че ли са в застой в последните 2-3 години. Имаме някакъв спад на въглеродните емисии, но той не се дължи на целенасочена политика в тази сфера, а по-скоро на самия пазар на електроенергия, който успява да изтласка вътрешната електроенергия заради по-високите цени и ускореното развитие на инвестициите в нови възобновяеми източници, които биха могли да се случат много по-бързо, ако държавата поеме своята роля. Но това е процес, който е по-трудно да бъде планиран.''

На въпроса ще бъде ли достатъчна енергията, която произвеждат възобновяемите източници, за да замени изцяло въглищните централи, Трухчев разказва, че към момента и особено през летния сезон не изпитваме недостиг на електроенергия и не e необходимо включването на допълнителни мощности на въглищни електроцентрали. По думи на госта засега ситуацията е спокойна, като може би през зимните периоди ще се наложи да се включат повече мощности.

''България в това отношение може да се каже, че има добри алтернативи, тъй като има ядрена енергетика. Това, което е недостиг, е да се мисли в посока за изграждане на системи за съхранение на произведената електроенергия от възобновяеми източници, тъй като за момента няма такива.''

Ще можем ли да причислим водорода към зеления преход и има ли той бъдеще в него? Какви са новите технологии в енергетиката и какви са техните ползи? Това и още по темата гледайте във видеото.

Всички гости на предаването може да намерите тук.