ЕС предлага забрана за продажбите на нови бензинови и дизелови коли от 2035 г.

В сряда Европейският съюз предложи ефективна забрана за продажбата на нови бензинови и дизелови автомобили от 2035 г., коeто като част от по-широките мерки от климатичния пакет ще ускори преминаването към електрически превозни средства с нулеви емисии. 

Европейската комисия предложи намаляване на емисиите на CO2 от автомобилите с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 2021 г., много по-високо от съществуващата цел за 37,5%. 

Комисията също така предложи намаляване на емисиите на CO2 до 100% до 2035 г., което би направило невъзможно продажбата на нови превозни средства, задвижвани с изкопаеми горива в блока от 27 държави.

 "Това е вида амбиция, която чакахме да видим от ЕС, където липсваше през последните години", каза Хелън Кларксън, главен изпълнителен директор на Climate Group, организация с нестопанска цел, която работи с бизнеса и правителството за справяне с изменението на климата, предаде „Ройтерс.“

"Науката ни казва, че трябва да намалим наполовина емисиите до 2030 г., така че за автомобилния транспорт е просто - да се отървем от двигателя с вътрешно горене." 

За да стимулира продажбите на електромобили, Брюксел също така предложи законодателство, което ще изисква от страните да инсталират обществени пунктове за зареждане по главните пътища с максимално разстояние между тях от 60 км. до 2025 г. 

Очаква се разпространението на електромобили да създаде 3,5 милиона обществени зарядни станции за леки и лекотоварни автомобили до 2030 г., като този брой ще нарасне до 16,3 милиона до 2050 година.

Дори когато купувачите са могли да си позволят ценовата премия за частично или изцяло електрическо превозно средство, мнозина са били възпирани от липсата на обществени зарядни станции. Автомобилните производители вече заявиха, че ще приемат по-строги цели за емисии само в замяна на огромни публични инвестиции в зарядни устройства. 

Електрически инвестиции

Всички предложения на Комисията ще трябва да бъдат договорени и одобрени от държавите-членки на ЕС и Европейския парламент, което може да отнеме около две години. 

Миналата година продажбите на автомобили с ниски емисии нараснаха в Европа, дори когато пандемията COVID-19 намали общите продажби на превозни средства, а един от всеки девет продадени нови автомобила беше електрически или хибрид. 

Пълната електрификация обаче все още е далеч. 

Много производители на автомобили обявиха инвестиции в електрификацията, отчасти в очакване на по-строгите цели на емисиите от ЕС. 

Миналия месец Volkswagen AG заяви, че ще спре да продава автомобили с двигатели с вътрешно горене в Европа до 2035 г., но по-късно в Китай и САЩ, като част от преминаването си към електрически превозни средства. Миналата седмица Stellantis, четвъртият  по големина в света производител на автомобили, заяви, че ще инвестира повече от 30 милиарда евро до 2025 г. за електрифициране на своите коли. 

Консултантската компания AlixPartners изчислява, че за периода 2021 до 2025 г. производителите и доставчиците на автомобили в световен мащаб ще инвестират 330 милиарда долара в електрификация, което е с 41% повече от прогнозата за 250 милиарда долара за периода от 2020 до 2024 година.

Някои европейски производители на автомобили като BMW и Renault са инвестирали сериозно в plug-in хибриди и в момента спорят, че са необходими и plug-in хибриди поради недостатъчната публична инфраструктура за зареждане. 

Повече гори и нов социален пакет за климата

Други мерки от пакета включват:

- Поставянето на цена на въглерода успешно е намалило парниковите газове при производствата на енергия и енергоемките производства с 42.8%, затова се предлага разрешителните за производство на емисии да намалеят, а безплатните квоти постепенно да се премахнат. Освен това в схемата се предлага да се премахнат и безплатните квоти за авиацията, както и да се включат емисиите от корабоплаването.

- Увеличено използване на енергия от възобновяеми източници. Всички държави членки на ЕС ще имат конкретни цели за използването на енергия от възобновяеми източници. Европейската енергетика ще трябва да се преобрази, като през следващите 10 г. увеличи дела на зелената енергия до 40%, включвайки използване на възобновяема енергия в транспорта, отоплението и охлаждането, сградите и промишлеността.

- По-бързо разгръщане на видовете транспорт с ниски емисии и на инфраструктурата и горивата в тяхна подкрепа. Въздухоплавателните средства и корабите ще имат достъп до чиста електроенергия в главните пристанища и летища, включително синтетични нисковъглеродни горива. Ще има и определяне на максимално ограничение на съдържанието на парникови газове в енергията, използвана от корабите, приставащи към европейските пристанища.

- По-голяма енергийна ефективност - от публичния сектор ще се изисква ежегодно да санира 3 % от своите сгради.

- Определяне на план за засаждане на три милиарда дървета в цяла Европа до 2030 г.

- Прилагане на търговията с емисии в нови сектори и затягане на съществуващата схема на ЕС за търговия с емисии. Държавите членки следва да изразходват всички свои приходи от търговия с емисии за проекти, свързани с климата и енергетиката. Специална част от приходите от новата система за пътен транспорт и сгради следва да бъде насочена към възможното социално въздействие върху уязвимите домакинства, микропредприятията и ползвателите на транспорта.

- Привеждане на данъчните политики в съответствие с целите на Европейския зелен пакт.

- Мерки за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии в конкурентни замърсяващи икономики извън ЕС.

- Инструменти за опазване и растеж на естествените обитания, които задържат въглерод.
 
Предлага се нов Социален фонд за климата, който да предоставя специално финансиране в помощ на гражданите, за да ги вложат в енергийна ефективност, нови отоплителни и охладителни системи на жилищата си и по-чиста мобилност. Социалният фонд за климата ще се финансира от бюджета на ЕС, като се използва сума, равняваща се на 25 % от очакваните приходи от търговията с емисии за строителни горива и горива за пътен транспорт. Той ще предостави на държавите членки финансиране в размер на 72,2 млрд. евро за периода 2025—2032 г. С предложение за използване на съответстващо финансиране от държавите членки Фондът ще мобилизира 144,4 млрд. евро за социално справедлив преход.