Какви са предизвикателствата пред европейската бежанска политика?

От години Европейският съюз (ЕС) трябва да спаси своята рушаща се бежанска политика. Да прекрати смъртта в Средиземно море, да спре насилието по външните граници и да запази поне част от хуманитарните ценности. Находчивостта на страните членки на ЕС е още по-голяма, що се отнася до това да държат мигрантите на разстояние, но ако впрегнат координирани усилия за приемането на повече хора, търсещи убежище, това ще подобри политиката на преразределение, пише за Die Zeit Катерина Лобенщайн.

От видеоклип в Гърция, публикуван от Der Spiegel, можете да се видят мъже, жени и деца, плаващи в Беломорието на каучуков сал. Според доклади на очевидци и криминални експертизи хората на сала са напуснали Турция в посока Гърция с надуваема лодка. На половината път те са били спрени от маскирани мъже, за които се предполага, че са членове на гръцката брегова охрана. Мъжете са взели от тях мобилните им телефони и са ги върнали обратно към турския бряг. Освен това са прерязали въжето на сала и са оставили хората насред морето, информира още Лобенщайн.

Видеото се разпространява бързо, тъй като бруталността над търсещите убежище е така открито демонстрирана. Нищо ново, подчертава Лобенщайн. Насилствените нападения от страна европейската гранична полиция над мигранти и бежанци нарастват от години. Години наред те са отклонявани. Нарушенията на правата на човека като част от защитата на европейските граници досега остават безнаказани, уточнява авторът.

През май британският вестник The Guardian съобщи, че хърватските гранични служители са отказали да приемат бежанци. Посочва се още, че преди това са обръснали косите им и са отбелязали кръст върху главите им с червена боя. Възможно е това да се прави, за да ги отличат и да бъдат разпознати бързо, когато отново преминат границата. Възможно е и причината да е свързана просто с проява на унижение, посочва Die Zeit.

През март мъж от Пакистан беше прострелян при турско-гръцката гранична река Еврос – по всяка вероятност с оръжието на гръцка гранична охрана. В резултат на това повече от сто членове на Европейския парламент поискаха от Европейската комисия да разследва случая, като до момента няма резултати по него. Вече се натрупаха доклади, свързани с това, че бежанците по източните външни граници редовно биват удрядани, отблъсквани и заплашвани с оръжие, отбелязва Лобенщайн.

Увеличават се не само незаконните атаки от страна на отделни гранични служители, но и законовите нарушения на отделните държави членки в рамките на ЕС, казва още журналистът. През март тази година гръцкото правителство рязко прекрати правото на убежище. Според експертно становище на юрист от Института по сравнително публично право и международно право „Макс Планк“, тази практика е незаконна.

В края на 2019 г. малтийското правителство сключи тайно споразумение с либийската брегова охрана за връщане на бежанци с лодка обратно в Либия. По-рано Италия бе договорила подобно споразумение. Тази процедура вероятно също противоречи на международното право. Това се предполага и от експертни доклади, например от научния комитет към Бундестага в Германия.

Преди няколко години някои държави обединиха усилията си, за да насърчат приемането на бежанци през националните си граници. Сред тях бяха Германия и Полша, Франция, Португалия и Испания. Само в Германия 158 общини са подписали решения, съгласно които приемат доброволно мигранти. На 13 юни беше създадена подобна мрежа от доброволци за целия ЕС, назована „От морето до града“, става ясно още от материала.

Чрез нея кметовете не само искат да покажат готовността си да приемат търсище убежище хора, но поне частично да прехвърли бежанската политика, която традиционно стои под суверенитета на националната държава, към общините. Те призовават и  за фонд за европейска интеграция, в който градовете, които доброволно приемат бежанци, могат да кандидатстват директно за усвояване на средства за помощ. Учредителите включват кметовете на Потсдам, Ротенбург, Кил и Палермо, заключава Катерина Лобенщайн.