Горещото време убива повече от половин милион души годишно
Екстремните горещини се превръщат в най-смъртоносното последствие от климатичните промени и вече струват 1% от световния БВП
Обновен: 29 October 2025 | 17:22
Редактор: Волен Чилов
Според най-новото издание на годишния доклад на Lancet за здравето и климата, високите температури убиват близо 550 000 души по целия свят всяка година. Броят на смъртните случаи, свързани с високите температури, е нараснал с повече от 20% на базата на коригираната по отношение на населението стойност от 90-те години насам.
„Това е приблизително един смъртен случай, свързан с жегата, на всяка минута от годината“, казва Оли Джей, експерт по проблемите на горещините и здравето в Университета в Сидни и съавтор на новия доклад. „Така че това е наистина стряскащо число.“
Това е първата година, в която медицинското списание отчита общия брой на смъртните случаи, свързани с високите температури, в световен мащаб. Той е изчислен посредством най-новите методи за оценка на смъртните случаи, свързани с високите температури, и по-добър достъп до подробни данни за смъртните случаи в различни страни. (Lancet вече е споделял процентното увеличение на такива смъртни случаи.)
Новите данни идват в година, в която температурите по целия свят достигнаха рекордни нива. В Европа жителите и летните туристи бяха изпепелени от горещи вълни през лятото, а части от Азия и САЩ също бяха обхванати от екстремна жега.
Докладът – деветият на Lancet – отразява работата на 128 изследователи от цял свят и 71 организации. Те установяват, че повечето от дните под влиянието на горещи вълни, които хората по целия свят са преживели през последните пет години, не биха се случили без климатичните промени.
По-горещите условия оказват негативно влияние не само върху човешкото здраве, но и върху икономиката. Загубата на производителност на труда поради горещините е причинила загуби на доходи в размер на около 1 трилион долара през 2024 г., което се равнява на почти 1% от глобалния брутен вътрешен продукт. Според доклада, загубата на сън през нощта поради високите температури също е нараснала с рекордните 9% през 2024 г.
Джей заявява, че учените се опасяват, че някои части от света се приближават до така наречените физиологични преломни точки, когато е толкова горещо и влажно, че хората вече не могат да оцелеят.
Тази тревога се подхранва от ускоряващите се климатични промени и от нови доказателства, че сериозните рискове могат да започнат при по-хладни и сухи условия, отколкото се смяташе досега, добавя той.
В Латинска Америка, например, смъртните случаи, свързани с високите температури, са се удвоили от 2000 г. насам с около 13 000 смъртни случая годишно, твърди доклад на Lancet, фокусиран върху региона, също публикуван във вторник.
„Вероятно достигаме тези граници в различни части на света с тревожна скорост или се приближаваме към тях“, казва Джей. „Това е нещо, което изисква спешни действия.“
Учените са проследили различни показатели, за да оценят заплахите за здравето, породени от климатичните промени, като са разгледали рисковете за здравето, свързани с топлинните вълни и други екстремни метеорологични явления, както и влиянието на променящия се климат върху разпространението на инфекциозни заболявания.
Повечето от тези показатели, свързани със здравето, са достигнали рекордни нива откакто започва тяхното проследяване. Излагането на въздействието на миниатюрни частици, изпускани във въздуха от горски пожари, например, достига връх през 2024 г и води до над 150 000 смъртни случая в световен мащаб – повече от всякога.
Междувременно, средният потенциал за разпространение на тропическата болест денга, пренасяна от комари, се е увеличил с два пъти от 50-те години насам, тъй като по-топлите и влажни условия позволяват на насекомите да се разпространяват и да оцеляват на повече места.
Има и някои по-обещаващи констатации, включително че глобалното излагане на един вид замърсяване от изкопаеми горива е намаляло с почти 20% през последните петнадесет години, тъй като много развити страни изгарят по-малко въглища.
Все пак като цяло констатациите представят „много мрачна“ картина, каза Марина Романело, изпълнителен директор на Lancet, която изготви доклада.
„Ние сме наистина много, много притеснени от научна гледна точка, защото разполагаме с данните и не можем да отречем колко сериозна е ситуацията“, добави тя.