Германия и Хонконг искат да привлекат студенти, изгонени от Харвард

Университетите в Азия и Европа се надяват, че последната атака на Доналд Тръмп срещу „Харвард“ ще им даде решаващо предимство, докато се опитват да обърнат десетилетното изтичане на таланти към САЩ, като Германия стигна дотам да предложи на учебното заведение да създаде филиал в нейните граници.

Федералният министър на културата Волфрам Ваймер заяви пред Bloomberg, че „Харвард“ може да създаде „кампус за изгнаниците“ в страната. "На студентите от "Харвард" и други американски университети казвам: Вие сте добре дошли в Германия", каза Ваймер.

Тази стъпка дойде малко след като Хонконгският университет за наука и технологии също отправи покана, в която се казва, че всеки чуждестранен студент, записан в „Харвард“, ще бъде добре дошъл да продължи обучението си в Хонконг.

Подобни увертюри вече се засилват, откакто Тръмп встъпи в длъжност, като през това време той съкрати милиарди средства за наука, обществено здравеопазване и образование, уволни десетки хиляди федерални служители, които работят в тези области, и сви безвъзмездните средства за научни изследвания до най-ниските нива от десетилетия.

Приблизително половината от завършващите студенти в областта на науката и инженерните науки идват от чужбина, а родените в чужбина учени все повече се притесняват, че могат да станат обект на посегателство, ако администрацията засили репресиите си срещу притежателите на визи. През февруари Ксения Петрова, руски биолог, работещ в Медицинския факултет на „Харвард“, беше задържана на границата на САЩ за това, че не е декларирала правилно ембриони на жаби, и все още се бори срещу депортиране. През следващия месец Конгресът изпрати писма до шест университета, в които поиска подробна информация за всички техни китайски студенти, позовавайки се на съображения за национална сигурност.

Администрацията на Тръмп взе на прицел по-специално елитни колежи, включително Харвард, Колумбия, Корнел и Принстън, като се позова на пропуски в защитата на еврейските студенти след нападението на Хамас срещу Израел през октомври 2023 г. и последвалата война в Газа, които предизвикаха вълна от пропалестински протести в университетските кампуси.

Белият дом използва антисемитизма - за който училищата признават, че е проблем в техните кампуси - за да започне по-широка атака за промяна на висшето образование. Той се стреми да премахне инициативите за многообразие, равенство и приобщаване, както и да се противопостави на институциите, които смята за силно пристрастни към леви каузи.

Никоя институция обаче не е подложена на по-голяма атака от "Харвард", най-престижния университет в страната. Правителството на САЩ намали финансирането на учебното заведение с поне 2,6 млрд. долара, заплаши статута му на организация с нестопанска цел и се опита да го превърне в пример за това, че не се е съобразило с искания, като например да предостави на правителството по-голям надзор върху академичните програми, приема и практиките за наемане на работа.

Американските университети отдавна са водещи в света по отношение на най-съвременните научни изследвания, но сега държавите по света гледат на техните учени като на средство за стимулиране на собствените си икономики. Интересът е взаимен: проучване на списание Nature от март показва, че три четвърти от повече от 1600 изследователи, работещи в САЩ, обмислят да кандидатстват за работа в чужбина. Въпреки това много страни все още са изправени пред трудна битка в конкуренцията със САЩ.

Европейските държави са сред най-гласовитите в призивите си към учените, като същевременно освобождават средства за университетите и изследователските институти, които да използват за набиране на персонал. По-рано този месец ЕС стартира инициатива на стойност 500 млн. евро за привличане на чуждестранни изследователи. Франция отдели 100 млн. евро, за да превърне страната си в сигурно убежище за науката, Испания отпусна допълнителни 45 млн. евро за програма за наемане на водещи учени, а Обединеното кралство планира да представи свой собствен план на стойност ₤50 млн. евро (59 млн. евро). Това е в допълнение към усилията на отделни институции в Германия, Швеция, Австрия и други страни да привлекат учени с новосъздадени позиции, специално финансиране и ускорени визи.

Европейските университети съобщават, че са затрупани със запитвания от учени от САЩ. Но дали учените в крайна сметка ще изберат да се преместят, като се имат предвид по-ниските средни заплати в Европа и исторически по-малките средства за научни изследвания, е друг въпрос. Именно поради тези опасения Антоан Пети, ръководител на водещия френски изследователски център CNRS, иска да смекчи очакванията.

„Говорим за преместване на шепа хора“, казва Пети. „Може би няколко десетки, не повече.“

Нападението на Тръмп срещу Бръшляновата лига среща известна съпротива и от страна на американските университети. От „Харвард“ са подали съдебен иск за възстановяване на финансирането си, както и на възможността да записват чуждестранни студенти и да разполагат с пари за подпомагане на изследователите си.

Администрацията на Тръмп също така заявява, че е готова да преговаря с колежите, за да сложи край на противопоставянето.

Най-голямата пречка пред напускането на САЩ от страна на учените са само парите. Американските университети разполагат с повече средства за финансиране на научни изследвания и могат да плащат по-високи заплати. "Харвард" разполага с дарение от 53 млрд. долара и дори най-бедните училища от Бръшляновата лига разполагат със значителни средства в сравнение с институциите извън САЩ.

При неотдавнашното си посещение в Берлин Сет Мардър получи неофициална молба от свой германски колега. Химикът по материалите в Университета на Колорадо в Боулдър ръководи и Института за възобновяема и устойчива енергия - област на изследване, която се свива при администрацията на Тръмп. Преместването на лабораторията му и хората не е осъществимо, тъй като разходите само за преместване или подмяна на специализираното оборудване вероятно ще бъдат 2-3 млн. долара. Лабораторията му включва около 15 души и той се чувства отговорен за тях.

„На въпроса дали някога бих преместил лабораторията си в чужбина, логистично би било изключително трудно“, казва 63-годишният Мардер. „От съвсем практична гледна точка техните заплати и изследователският им опит в САЩ не се съгласуват лесно с европейските структури за възнаграждения.“

Старшите изследователи във Франция обикновено не получават повече от 5 000 евро месечно, казва Ерик Бертон, президент на Университета в Екс-Марсилия, който е една от първите институции, отправили покана за наемане на учени от САЩ. Това е много по-ниско от предлаганото в САЩ. Въпреки че Бертон заяви, че училището е получило около 300 кандидатури за около 20-те си места, включително от кандидати, свързани с престижни институции като НАСА, той отбеляза, че мнозинството от тях са над 50-годишни и „вече са изкарали пари“.

Това не е единственото предизвикателство, пред което са изправени европейските институции при набирането на кандидати от САЩ, според високопоставен френски служител, който отказа да бъде назован предвид чувствителността на въпроса. Често учените не желаят да изоставят семействата си и изследователските си проекти, а и не е лесно да се обясни на европейските учени защо трябва да се примирят с ниски заплати и бюджети, докато червеният килим е разстлан за техните неевропейски колеги.

За да преодолеят тези опасения, някои европейски институции изтъкват по-ниските разходи за живот и по-доброто качество на живот на континента. Тези аргументи се харесаха на Моли, американска изследователка, която кандидатства за позиция на асоцииран изследовател в голям френски университет. Моли, която помоли да не бъде разкривана самоличността ѝ, тъй като процесът на наемане е в ход, каза, че макар доходът ѝ да спадне до по-малко от 4 000 евро (4 500 USD) нетно на месец - в сравнение с около 6 100 USD в САЩ - това ще бъде компенсирано от по-ниски разходи. „Дори и заплатата на хартия да изглежда доста различна, в САЩ има много неща, за които трябва да плащаш от джоба си“, каза тя.

Още по темата

Помилването на чуждестранните студенти в „Харвард“ не отменя надвисналите заплахи

Харвард печели временно блокиране на забраната за чуждестранни студенти на Тръмп

Световните лидери, които са завършили Харвард