Кюрдските сепаратисти се разпускат и слагат край на 40-годишната война с Турция

Сепаратистка Кюрдска работническа партия (ПКК) се договори да спре военните действия, за да сложи край на 40-годишната си война за автономия срещу Турция. Това е историческа мярка, която може да засили амбициите на държавата членка на НАТО да се превърне в регионална сила.

ПКК е взела решение да се разоръжи и разформирова на конгрес миналата седмица, съобщава прокюрдската информационна агенция ANF в понеделник, след като на 1 март беше обявено прекратяване на огъня.

Групировката е свързана с подкрепяните от САЩ кюрдски сили в Сирия и решението може да доведе до намаляване на напрежението между Анкара и Вашингтон относно бъдещето на кюрдите и разпределението на властта в югоизточната съседка на Турция.

„Конгресът прецени, че борбата на ПКК е провалила водената срещу нашия народ политика на отхвърляне и унищожение и е довела до решаване на кюрдския въпрос чрез демократични мерки. В това отношение ПКК е изпълнила историческата си мисия“, цитира ANF изявление на конгреса.

Не е ясно дали Турция ще предложи свободно придвижване на ръководството на групировката до трети страни или ще обяви амнистия за хиляди бойци, ако те се завърнат у дома. Според изявлението ПКК е заявила, че нейният лидер в затвора Абдула Йоджалан трябва да ръководи политическия процес.

„На този етап е важно парламентът да изиграе ролята си с историческа отговорност“.

Още по темата

Кюрдската ПКК обяви прекратяване на огъня във войната с Турция

Лидерът на кюрдите призова за край на 40-годишния конфликт с Турция

Конфликтът с ПКК е довел до тежки загуби за Турция, като от началото на въоръжените действия през 1984 г. са убити около 40 000 души, повечето от които кюрди, в това число както бойци, така и цивилни.

По време на разгара на боевете през 90-те години на ХХ век турските военни кампании в югоизточната част на страната опустошават цели села, разселват стотици хиляди и подхранват хроничната регионална нестабилност.

Градски центрове като Истанбул и Анкара са били многократно обект на бомбени атентати, свързани с ПКК, което подкопава общественото доверие и допринася за опасенията за сигурността, които се отразяват негативно на туризма, инвестициите и вътрешното политическо единство.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е поставил разрешаването на кюрдския конфликт като основна цел в стремежа си да попречи на това, което смята за нарастваща заплаха от кюрдския национализъм в региона. При успех това би засилило стремежа на Турция да промени облика на Близкия изток и би увеличило подкрепата за Ердоган в опита му да промени конституцията и да удължи продължилото две десетилетия управление.

Сега Турция е изправена пред въпроса как да отговори на исканията на ПКК и прокюрдската партия DEM за подобряване на правата на етническата група. Те призовават за признаване на кюрдската идентичност и култура в конституцията на страната и за разрешаване на преподаването на кюрдски език в училищата, както и за предоставяне на повече правомощия на местните власти в югоизточната част на Турция, където кюрдите са мнозинство.

Кюрдите съставляват почти една пета от 90-милионното население на Турция. Кървавият конфликт е отнел живота на десетки хиляди души и е струвал над 400 млрд. долара, според някои официални данни, откакто ПКК е започнала да се бори за автономия през 1984 г.

Още по темата

Турция се стреми към исторически мир с кюрдите в променящия се Близък изток

Ще сложат ли кюрдите оръжие? Лидерът на ПКК от затвора - готов да работи с Турция за мир