По-рано тази година министърът на отбраната на Полша Владислав Косиняк-Камиш проведе разговор с шведския си колега Пал Йонсон и темата беше обществените поръчки. Швеция е наясно, че продава множество стоки на Полша - от кораби до самолети и противотанкови ракети, припомни Косиняк-Камиш. Стокхолм искаше да разбере какво може да купи в замяна.
„Нашият водещ продукт, който може да бъде продаден, е Piorun“, казва Косиняк-Камиш - преносима зенитна ракетна установка, произвеждана от Mesko, дъщерно дружество на държавния отбранителен конгломерат Polska Grupa Zbrojeniowa или PGZ. Но Полша не произвежда достатъчно; единствената производствена линия, която произвежда оръжията, е с пълен капацитет. „Има списък с чакащи за това от много места в Европа“, казва министърът пред Bloomberg.
Тази липса на производствен капацитет се превръща в критичен проблем за полското правителство. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Полша увеличи разходите за отбрана от 2,4% от брутния вътрешен продукт до 4,7% през 2025 г., което е повече от удвояване в реално изражение. Тези средства би трябвало да доведат до стимулиране на полската отбранителна промишленост, която е доминирана от PGZ - концерн с 50 компании, които произвеждат широка гама от материални средства. Вместо това голяма част от разходите на страната са отишли при чуждестранни изпълнители, което показва трудностите, пред които страната и нейните европейски съседи са изправени, за да превърнат нарастващите си разходи за сигурност в устойчиви национални отбранителни индустрии.
„Полската армия и тези на нашите съюзници се нуждаят от големи количества оръжия, така че пазарът на отбранителни стоки има огромен потенциал за развитие“, казва Яцек Тарочински, научен сътрудник в отдел „Сигурност и отбрана“ на финансирания от държавата мозъчен тръст „Център за източни изследвания“. „Ако не създадем собствен отбранителен капацитет, ще плащаме за производствените възможности на други. Това се отнася за всяка страна в Европа.“
Една от най-големите нужди на бойното поле в Украйна е от артилерийски снаряди, по-специално 155-милиметрови боеприпаси по стандарта на НАТО. ЕС е поел ангажимент да достави на Киев два милиона снаряда през 2025 г.
Докато работят за снабдяването на украинските сили и за изграждането на собствените си запаси, европейските държави инвестират значителни средства в нови производствени мощности. Полша си е поставила за цел до 2025 г. да може да произвежда 150 000 снаряда годишно, съгласно план от 2023 г., видян от Bloomberg.
За да изпълни тази цел, PGZ се нуждае от барут, чиито доставки в Европа през последните години са ограничени. Това не би трябвало да е проблем. Планове за разширяване на производството на горивни материали в Mesko съществуват поне от 2015 г., сочи отчетът за 2023 г. на Върховната сметна палата на Полша - контролен орган, който наблюдава публичните предприятия и министерства.
Първата инициатива за разширяване на производството на прахови вещества, наречена „Проект 44.7“, е трябвало да разработи нови, иновативни видове прахови вещества. По план проектът е следвало да започне да функционира до 2017 г., а до 2018 г. да носи приходи.
Върховната сметна палата отхвърли първоначалните срокове като „нереалистични“. След това обаче, както се посочва в доклада на одитора, бизнес планът продължава да се променя. PGZ, компанията майка на Mesko, не одобрява актуализираните версии. През 2017 г. и 2018 г. е закупено оборудване на стойност 8,4 млн. злоти (2,26 млн. долара), но след това е оставено в складове, тъй като сградите, в които е трябвало да се помещава, не са били построени.
Министър-председателят на Полша Доналд Туск по време на посещение на границата на Полша с Русия в Дабровка през ноември. Снимка: Дамян Лемански/Bloomberg
През 2019 г. тогавашното правителство, ръководено от партията „Право и справедливост“, изготвя планове за още по-голям завод за производство на барут - „Проект 400“, който е трябвало да бъде завършен до 2022 г. Но според доклада на одитната служба плановете се е налагало да бъдат коригирани многократно. Одитът установява, че разчетите за разходите за строителство са били неактуални и че компанията се е борила да наеме експерти, които да работят по фабриката, както и че бавно е разработвала технологиите, необходими за изграждането на производствените линии.
Между 2017 г. и 2021 г. Mesko е имала петима различни изпълнителни директори. Нито „Проект 44.7“, нито „Проект 400“ все още не са въведени в експлоатация.
На запитване за коментар на Bloomberg по доклада на Върховната сметна палата PGZ отговаря, че новите бизнес планове за „Проект 400“ и „Проект 44.7“ очакват одобрение, но че първият е „на финалната права“, а вторият ще бъде с пълен производствен капацитет до юли 2026 г.
Според Конрад Голота, заместник-министър на държавните активи, националната цел за производство на 150 000 снаряда годишно се отлага за 2028 г. По думите му проекти 44.7 и 400 трябва най-накрая да бъдат пуснати в експлоатация до юни следващата година.
Други държави в Европа са успели да увеличат производствения си капацитет за 155-милиметрови боеприпаси. От 2022 г. насам германският отбранителен гигант Rheinmetall е увеличил производството си на едрокалибрени снаряди десетократно и сега може да произвежда 750 000 единици годишно.
„Изминаха три години, а в Полша не е направено много“, коментира Томаш Смура, директор на отбранителната програма в мозъчния тръст на Фондация „Казимир Пуласки“. „Съседните страни... драстично увеличиха производството, докато Полша все още произвежда количества, подобни на тези, които са били произвеждани в началото на войната.“
Коалиционното правителство под ръководството на министър-председателя Доналд Туск, което пое властта през 2023 г., обвинява предишната администрация на партията „Право и справедливост“ за трудностите в отбранителната индустрия.
Матеуш Куржейевски, заместник-говорител на партия „Право и справедливост“, заяви, че бавният напредък в изграждането на капацитета се дължи на глобалния недостиг на компоненти, и упрекна предшестващото го правителство, което също беше оглавявано от Туск, че е „унищожило“ индустрията. „Можехме ли да направим повече? Не бихме могли да направим повече. Направихме всичко възможно, за да изправим полската оръжейна индустрия на крака“, каза Куржейевски.
Други опити за стимулиране на производството се провалят. През 2022 г. PGZ подписа споразумение с южнокорейската индустриална група Hyundai Rotem за закупуване на 820 танка K2. Партньорството е трябвало да включва постепенно преместване на производствения процес от Южна Корея в Полша, така че полските заводи да започнат да сглобяват превозните средства, като впоследствие да изработват все повече и повече съставни части. Производството се е предвиждало да започне през 2026 г., но условията на окончателното споразумение все още се договарят. Голота заяви, че разговорите между PGZ, Министерството на отбраната и корейските партньори продължават.
Кшищоф Трофиняк, главният изпълнителен директор на PGZ, е подал оставка по-рано този месец. Той не е намерен за коментар.
Има известни успехи в изграждането на локален капацитет за сглобяване на оръжейни системи. Миналата година полската Агенция за въоръжение, която контролира поръчките в областта на отбраната, подписва договор на стойност 16 млрд. злоти (4,27 млрд. долара) с Huta Stalowa Wola от групата PGZ за 96 гаубици Krab за армията.
От 2022 г. дъщерното дружество на PGZ Jelcz монтира ракетни установки Chunmoo, произведени от южнокорейския изпълнител Hanwha Aerospace, върху произведени в страната превозни средства.
WB Electronics, най-големият доставчик на военни безпилотни самолети в Полша, очаква по-късно тази година да подпише споразумение с Hanwha Aerospace, което ще му позволи да произвежда ракети за артилерията Chunmoo в Полша, твърди Ремигиуш Вилк, говорител на WB Electronics. Двете компании са определили общите условия на партньорството си, но все още не са подписали окончателен договор. За да бъде жизнеспособна, WB Electronics ще трябва да осигури договори за доставка от полските въоръжени сили, казва Вилк, „защото самата фабрика няма да съществува във вакуум“.
Други европейски държави са проявили интерес да купуват ракети от предприятието, отбелязва Вилк.
Създаването на експортни предприятия би помогнало да се оправдаят огромните инвестиции, които Полша прави в своята армия. Миналата година страната е похарчила повече от 150 млрд. злоти за отбрана, казва пред Bloomberg Роберт Пщел, бивш директор на представителството на НАТО в Москва, а сега старши научен сътрудник в мозъчния тръст Център за източни изследвания.
„Много голяма част от тази сума е похарчена за покупки в чужбина“, посочва Пщел. В сравнение с това износът е малък. Доклад на полското външно министерство показва, че общият износ на отбранителни продукти през 2023 г. е бил 1,74 млрд. евро.
„Това е много малък процент от всички разходи“, добавя Пшчел, „и създава разбираем натиск, че тази пропорция трябва да се промени“.
Коалиционното правителство иска да даде тласък на отбранителната промишленост и да внесе динамика в PGZ, смята Голота. Дружеството е било съсредоточено единствено върху производството за полската армия, което означава, че не е инвестирало в продукти и производствен капацитет, които биха му позволили да се конкурира на международно ниво.
„Износът не е бил приоритет, което е една от причините за днешното забавяне на инвестициите в Polska Grupa Zbrojeniowa“, каза Голота.
През април правителството приема проектозакон, който цели да улесни получаването на разрешителни и разрешения за изграждане на военна инфраструктура и производствени мощности. Предложеният законопроект, който все още трябва да мине през парламента и да бъде одобрен от президента, също така трябва да улесни Полша в използването на средства от Европейския съюз за инвестиции в отбраната. На пресконференция, на която беше обявен законопроектът, Косиняк-Камиш заявява, че още една производствена линия за Piorun вече е част от плановете на страната.
През ноември 2024 г. правителството отпуска 3 млрд. злоти за изграждането на нов завод за боеприпаси, който се очаква да бъде завършен до 2028 г.
По-голямо забавяне би било дълбоко обезпокоително за някои в Полша, където необходимостта от изграждане на вериги за доставки в областта на отбраната надхвърля търговските съображения.
„Полша е страна на първа линия“, казва Пщел. „Не можем да изключим възможността за пълномащабна война.“
Най-добрата форма на защита е възпирането, добавя той. Това означава да разполагаме не само с оборудване и войници, но и да можем да произвеждаме в голям мащаб. Въпреки че украинската армия се възползва в огромна степен от вносните оръжия, страната бързо увеличава вътрешното производство на безпилотни самолети и ракети, за да може да остане в борбата срещу далеч по-голям противник. Това е урок, който Полша, но и останалата част от Европа трябва да научат.
„Подобно на други европейски държави“, смята Пщел. „В продължение на много години тази индустрия не функционираше с най-високите си обороти, защото живеехме във време на известно блаженство.“