Най-важните избори за планетата, в които не участва Тръмп

По време на неотдавнашния Световен икономически форум в Давос, Швейцария, политици и бизнес лидери споделят мненията си за това как успехът на Доналд Тръмп в президентската надпревара в САЩ през ноември може да повлияе на глобалния енергиен преход. И все пак по-голяма заплаха за по-амбициозните екологични политики тази година може да бъде резултатът от гласуването в 27 държави в Европа.

Още по темата

Елитът на Давос оценява глобалните рискове от ново президентство на Тръмп

Изборите за Европейски парламент през юни тази година имат потенциала да предизвикат сътресения в това, което е една от най-силните сили за действия в областта на климата. Макар че през последните години Парламентът прокарва някои от най-агресивните планове за декарбонизация в света - включително целта на ЕС за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. - има признаци, че избирателите клонят към кандидати, представляващи по-скептично настроената към климата десница. Всичко това се случва в решаващ момент за изпълнението на плана на блока за нулеви нетни емисии.

BloombergNEF подчертава тези рискове в неотдавнашния доклад за последиците за изборите по света (включително в САЩ).

Настоящ и прогнозен състав на Европейския парламент

Текущите проучвания сочат, че едни от най-големите защитници на политиката за климата - лявоцентристкият Зелено-европейски свободен алианс и либералният Renew Europe - ще претърпят сериозни загуби. Това може да накара дясноцентристката Европейска народна партия, която вероятно ще остане най-голямата група, да създаде неформална коалиция със своите десни съюзници - Европейските консерватори и реформисти и група „Идентичност и демокрация“, поне за някои гласувания. През последните два мандата тези три групи най-малко подкрепят зелените политики.

Гласувания в полза на политиките за климата и природата от политическите групи в Европейския парламент

Промяната вдясно отразява и тенденциите на равнище държави-членки, както показват неотдавнашните избори в Нидерландия и Италия, както и нарастващата подкрепа за крайно десните партии във Франция, Германия и Швеция и др.

Несигурността около парламентарните избори през тази година създава допълнителен времеви натиск за изпълнението на „Зелената сделка“ на ЕС - план за трансформация на региона, предназначен за постигане на икономика с нулево нетно потребление и положително въздействие върху природата до 2050 г. Макар че амбицията на най-високо ниво е определена - и е малко вероятно да бъде променена съществено - блокът трябва да приеме множество по-подробни политики и разпоредби, за да гарантира постигането на този план. Поради това ръководните институции на ЕС ще се стремят да прокарат оставащите законопроекти преди изборите през юни. Те включват предложения за енергийната ефективност на сградите, стандарти за CO2 за нови тежкотоварни автомобили, планове за редактиране на гени и рамка за сертифициране на поглъщането на въглероден диоксид.

Индекс на политиките за нулеви въглеродни емисии в групата на 20-те до 2023 г.

Но политиката на ЕС, която най-вероятно ще привлече вниманието през следващите шест месеца, ще бъде новата цел за намаляване на емисиите до 2040 г., която ще бъде обявена през февруари. Комисарите по въпросите на околната среда (Марош Шефчович) и по въпросите на климата (Вопке Хукстра) се застъпват за цел за намаляване на емисиите с 90% спрямо нивата от 1990 г., което би било в съответствие с препоръките на Европейския консултативен научен съвет по въпросите на изменението на климата. Остава да видим дали тази цел ще получи подкрепа от ръководните органи на ЕС или дали комисарите ще останат достатъчно дълго, за да я включат в закона. Техният мандат изтича в края на тази година, освен ако не бъдат назначени отново.

Останалата част от света ще следи за новите цели, които ЕС си поставя. Блокът изиграва ключова роля в прокарването на по-амбициозни ангажименти и постигането на компромиси в международните преговори за климата и в новите партньорства за справедлив енергиен преход с нововъзникващи пазари като Южна Африка и Индонезия. Той също така осигурява значително зелено финансиране за развиващите се страни, като на него се падат 45% от подкрепата, обещана на Зеления фонд за климата на ООН.

Ако дясната промяна се осъществи, ЕС рискува да стане по-малко подкрепящ амбициозната политика в областта на климата и енергетиката в страната и чужбина. Следователно националните и поднационалните политици ще трябва да се активизират, в противен случай блокът рискува да загуби доверието си в климата и да не постигне целите си за 2030 г. и за нулево нетно потребление.

Още по темата

Изборите в САЩ и Европа ще определят бъдещето на автомобилната индустрия

Изборите в САЩ: разделителна линия по отношение на световната политика

Предстоящите избори разсейват Запада и Китай напредва с визията си за нов световен ред