Ердоган поглежда на запад, докато турската икономика се задъхва

Подкрепата за кандидатурата на Швеция за НАТО е част от усилията на Анкара да облекчи напрежението и да деблокира търговията

08:41 | 14 юли 2023
Автор: Даниел Николов
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган упрекна Швеция, че укрива „негодници и терористи“. Той нарече правителството ѝ „зло“, защото е позволило Коранът да бъде изгорен по улиците на Стокхолм. В един момент турският президент дори каза на Швеция „да не се занимава“ с кандидатурата си за НАТО.

След това, на среща на върха в Литва в понеделник, Ердоган каза „да“. Под бурни аплодисменти той подкрепи членството на Швеция във военния съюз, похвали уменията за водене на преговори на нейния министър-председател Улф Кристерсон и на практика обеща да защитава границите на Швеция като собствените на Турция.

Сръчната политическа маневра на Ердоган беше посрещната с облекчение в целия алианс и отбеляза поредното от серия решения, които „деескалират“ напрежението между Анкара и Запада.

„Ние навлизаме в нова ера на отношенията между Турция и Запада“, каза пред Financial Times Мурат Йешилташ, директор на изследванията на външната политика в Seta, турски мозъчен тръст с тесни връзки с Ердоган и неговото правителство.

И все пак дълбокият скептицизъм остава относно това дали Ердоган вижда това като част от по-широка външна политика, или просто като политическа транзакция в непосредствен интерес на Анкара. Промяната на тона на Турция идва, когато тя отчаяно се опитва да привлече обратно чуждестранни инвеститори, които избягаха по време на продължилата години икономическа криза.

Дефицитът по текущата сметка на Турция достигна 37,7 милиарда долара през първите пет месеца на 2023 г., което е рекордно ниво. Правителството на Ердоган се надява международните притоци да помогнат за финансирането на зейналата празнина.

Докато Русия и страните от Персийския залив предоставиха финансова подкрепа през последните години, новоназначеният икономически екип на Ердоган също се надява да осигури инвестиции от САЩ и Европа.

„Външната политика се влияе пряко от икономическите отношения. Така че, ако западът и Турция могат да отворят нова страница, икономиката ще бъде тема номер едно“, каза Йешилташ, добавяйки, че Ердоган пренастройва външната си политика след победата на изборите през май.

Отношенията със Запада се влошиха силно, откакто Ердоган за първи път дойде на власт през 2002 г., като американските и европейските лидери бяха все по-притеснени от плъзгането на турския президент към автокрация. Решението на Турция да задълбочи икономическите си връзки с Москва след пълномащабното нахлуване на руския президент Владимир Путин в Украйна миналата година също разгневи западните партньори на Турция. По-рано тази година Ердоган каза, че Турция е по-близо до Путин, отколкото до Вашингтон.

Усилието да се убеди Ердоган да подкрепи кандидатурата на Швеция за НАТО отне месеци усърдна дипломация. След като Турция поиска репресии срещу кюрдските въоръжени групи, Швеция се съгласи тази седмица да създаде „пътна карта“ за своята битка срещу тероризма, нова отстъпка, след като Швеция по-рано тази година прие ново антитерористично законодателство.

Паралелни дискусии бяха проведени и с президента на САЩ Джо Байдън относно плановете на Турция да завърши многомилиардна сделка за закупуване на изтребители F-16, която беше задържана в Конгреса. Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на САЩ, във вторник каза, че Байдън е „заинтересован от получаването на тези F-16 от Турция“, няма да поставя "условия“ за сделката и ще работи с Конгреса, за да осигури одобрение.

Проведени са и разговори с Брюксел за по-близки отношения ЕС-Турция. Шарл Мишел, президентът на Европейския съвет, каза на Ердоган, че съгласието за присъединяването на Швеция е от решаващо значение.

„Ако действаш сега, имаш възможност да създадеш добра атмосфера сред хората, които искат да ти помогнат“, е казал Мишел на Ердоган.

Един високопоставен служител на ЕС каза, че пробивът за Швеция ще „отвори пространство за работа в множество области“, добавяйки, че „за Ердоган всичко опира до икономиката“. Турция отдавна се стреми към подобряване на митническия съюз на Турция с ЕС, либерализиране на визовия режим и удължаване на миграционното споразумение за милиарди евро с блока; Ердоган повдигна всички тези теми на срещата си.

Освен бързия обрат на Ердоган по отношение на кандидатурата на Швеция за НАТО, имаше и други зараждащи се признаци, че Турция търси по-конструктивен подход със САЩ и Европа. Когато украинският президент Володимир Зеленски посети Турция миналата седмица, му беше позволено да напусне с група украински войници, които бяха прехвърлени в Истанбул съгласно сделка за размяна на затворници с Москва - за голямо раздразнение на Кремъл. Ердоган също изрази силна подкрепа за амбициите на Украйна да се присъедини към НАТО.

Селим Кору, анализатор в базирания в Анкара мозъчен тръст Tepav, каза, че свързаните с Ердоган телевизионни станции също са „пренебрегнали“ Москва, когато са съобщили миналия месец за опита за преврат на Евгений Пригожин, потенциално като индикация, че „Ердоган като цяло е малко разочарован от руснаците”.

Все пак много анализатори виждат усилията на Турция да съживи отношенията със Запада като по-скоро тактически ход: „Не вярвам на завоя на запад“, каза Волфанго Пиколи от консултантската компания Teneo. „В най-добрия случай сега можем да се надяваме на по-добри отношения от последните пет години . . . [но] връзката остава до голяма степен транзакционна.“

Очаква се Анкара да запази топлите си отношения с Русия поради зависимостта на Турция от вноса на петрол и газ и защото Москва е важен играч в Сирия, което също е стратегически приоритет за администрацията на Ердоган.

Всички външнополитически ходове също трябва да се разглеждат през призмата на по-широкия натиск на Ердоган да превърне Турция в по-влиятелен играч на регионалната и глобалната сцена, казаха анализатори.

„Приоритетът на Анкара е да запази баланса си, за да разшири своето пространство за маневриране и влияние като регионална сила и глобален актьор“, каза Емре Пекер от Eurasia Group. „Ходовете на Ердоган към НАТО и усилията му към ЕС са тактически и в съответствие с по-широките геополитически амбиции на Турция – не са завъртане и със сигурност не са обратен завой.“