Защо Конго и Руанда се съгласиха да сложат край на тридесетгодишна война

Над 100 групи са въвлечени в етнически спорове или борби за земя, минерали и политическо представителство в източната част на Конго

28 June 2025 | 18:00
Автор: Майкъл Дж. Кавана
Редактор: Галина Маринова
Оливие Ндухунгирехе, външен министър на Руанда, отляво надясно, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, Марко Рубио, държавен секретар на САЩ, президентът на САЩ Доналд Тръмп, Тереза Кайиквамба Вагнер, външен министър на Демократична република Конго, и Масад Булос, старши съветник на президента Тръмп, в Овалния кабинет на Белия дом във Вашингтон, САЩ, в петък, 27 юни 2025 г. Демократична република Конго и Руанда се споразумяха за подкрепено от САЩ мирно споразумение, което има за цел да сложи край на дългогодишния смъртоносен конфликт и да насърчи развитието в нестабилния източен регион на Конго. Снимка: Юри Грипас/Абака/Bloomberg
Оливие Ндухунгирехе, външен министър на Руанда, отляво надясно, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, Марко Рубио, държавен секретар на САЩ, президентът на САЩ Доналд Тръмп, Тереза Кайиквамба Вагнер, външен министър на Демократична република Конго, и Масад Булос, старши съветник на президента Тръмп, в Овалния кабинет на Белия дом във Вашингтон, САЩ, в петък, 27 юни 2025 г. Демократична република Конго и Руанда се споразумяха за подкрепено от САЩ мирно споразумение, което има за цел да сложи край на дългогодишния смъртоносен конфликт и да насърчи развитието в нестабилния източен регион на Конго. Снимка: Юри Грипас/Абака/Bloomberg

Демократична република Конго и Руанда се съгласиха да сложат край на конфликта в източната част на Конго, където през последните три десетилетия загинаха милиони хора и мнозина бяха разселени. Споразумение, посредничено от САЩ и подписано във Вашингтон на 27 юни, задължава двете централноафрикански държави да прекратят военните действия, да спрат използването на въоръжени прокси сили и да работят заедно за разработването на природните ресурси, които се намират по общата им граница. Има основателни съмнения дали примирието ще продължи. Недоверието между двамата дългогодишни врагове е дълбоко и не е ясно дали техните сили и множество милиции ще се подчинят на инструкциите да сложат оръжията си. 

Защо отношенията между Конго и Руанда са толкова напрегнати?
Над 100 групи са въвлечени в етнически спорове или борби за земя, минерали и политическо представителство в източната част на Конго.

Основният проблем за Руанда е присъствието на Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR). Членовете им имат връзки с хуту, които извършиха геноцида в Руанда през 1994 г., при който загинаха най-малко 800 000 души, повечето от които от другата основна етническа група в страната – тутси. Бунтовническа група, известна като М23, твърди, че се бори срещу FDLR, за да защити конгоанските тутси, които са жертва на дискриминация.

Руандийската армия подкрепя М23, докато конгоанската армия работи рамо до рамо с FDLR. Конфликтът достигна нови висоти през 2025 г., когато силите на М23 анексираха двата основни града в региона. Докато САЩ и ООН твърдят, че Руанда е подкрепила операцията, президентът Пол Кагаме заяви, че не е сигурен дали неговите сили са участвали. 

Феликс Тшисекеди, лидерът на Конго, твърди, че основната цел на Руанда е да експлоатира богатите природни ресурси на Конго, а всички други въпроси, които повдига, са само претекст за получаване на достъп.

Какви са основните разпоредби на мирното споразумение?
Споразумението предвижда прекратяване на враждебните действия, спиране на подкрепата за въоръжените групи, неутрализиране на FDLR и засилена регионална икономическа интеграция. То ще постави основите за завръщането на бежанците и разселените лица в домовете им в източната част на Конго. Подписалите споразумението се съгласиха да подкрепят отделни мирни преговори между Конго и M23, а САЩ, Катар и Африканският съюз ще помогнат за разрешаването на евентуални спорове.

Очаква се икономическият компонент на споразумението да бъде договорен още през юли. Предвижда се създаването на съвместни предприятия за преработка и търговия, които ще позволят на Конго, където се намират по-голямата част от минералните ресурси, и на Руанда да се възползват съвместно. Възможните разработки включват водноелектрическа централа на стойност 760 милиона долара, проекти за електроенергия от газ и туристически проекти в национални паркове.

Каква роля ще играят САЩ?
Правителството на САЩ предлага да инвестира директно в региона и да насърчи американските компании да последват примера му, като се надява, че това ще помогне да убеди правителствата на Руанда и Конго да се придържат към мирното споразумение. Двете африкански държави подписаха клауза, която ги задължава да проучат възможностите за партньорство с администрацията на президента Доналд Тръмп и американски фирми, които потенциално биха могли да се включат в производството на енергия и добива на тантал и други минерали.

Конго също предложи на САЩ възможност за по-широки инвестиции в икономиката си, включително в развитието на инфраструктурата и в доходоносните медни и кобалтови мини в югоизточната част на страната. Администрацията на Тръмп направи осигуряването на веригите за доставки на критични минерали един от стълбовете на своята външна политика, а Конго разполага с едни от най-добрите ресурси в света.

Какви са основните предизвикателства?
Преговорите на Конго с М23 продължават. И Руанда, и бунтовническата група ще трябва да се съгласят да се оттеглят, за да може мирното споразумение да напредне значително, а няма гаранция, че те ще бъдат готови да го направят. Предизвикателство ще бъде и да се накара конгоанската армия да се бие и да разоръжи FDLR от името на Руанда.

Метежът на М23 е само един от десетките конфликти в Източно Конго, които в крайна сметка трябва да бъдат разрешени, за да се възстанови стабилността в целия регион. Правителствата ще трябва да решат какво да правят с десетките хиляди членове на демобилизираните въоръжени групи, които ще трябва да се изхранват. 

Намирането на начин да се спре контрабандата на минерали, и по-специално на злато, вероятно ще се окаже трудно. Златото се търгува на рекордно високи цени и хиляди бунтовници и войници се прехранват от регионалната търговия с метала, който струва милиарди долари.

Вероятно най-голямата борба ще бъде за земята, като споровете за собствеността вероятно ще продължат десетилетия. Около 6 милиона конгоанци са били разселени от насилието в източната част на страната, а десетки хиляди конгоански бежанци от племето тутси живеят в Руанда от десетилетия и вероятно ще искат да си върнат имуществото, когато се върнат у дома.

Какво се случва с ресурсите на Конго?
Източно Конго е богато на калай, волфрам, злато и тантал – минерал, използван в преносимите електронни устройства. През годините са правени многократни опити да се узакони търговията и да се попречи на въоръжените групи да се възползват от нея. Инициативите, включително схеми за сертифициране, програми за опаковане и маркиране и международни санкции, се оказаха до голяма степен неефективни.

М23 контролира търговията от най-богатата мина за танталова руда в света. Множество въоръжени групи контролират огромни залежи от злато и търговията е почти невъзможна за проследяване, защото за разлика от калая или тантала, златото лесно се топи в малки количества, които са лесни за транспортиране. И Руанда, и Уганда имат рафинерии за злато – някои от които са санкционирани от САЩ или Европейския съюз за закупуване от конфликтни зони – и те са основни източници на приходи от износ. 

Макар че мирното споразумение призовава Конго и Руанда да почистят веригите си за доставки на минерали и да разработят съвместно инфраструктура за преработка, то не се занимава с въпроса как да се бори с незаконната търговия със злато.