Как можем да накараме замърсителите да платят за щетите върху климата

Най-голямото постижение на годишната среща на върха на ООН за климата миналата година беше поемането на ангажимент за създаване на фонд, който да компенсира най-бедните за разрушенията, причинени от глобалното затопляне. Един от въпросите на предстоящата среща на COP28 ще бъде как да се добавят пари към този нов фонд за загуби и щети.

В исторически план, проблемът ще бъде труден за решаване. През 2009 г. богатите страни обещаха да предоставят 100 млрд. долара годишно на бедните страни за финансиране на проекти за намаляване на емисиите и избягване на въздействието върху климата. До 2020 г., крайният срок за достигане на тази сума, преведената за тази година сума възлизаше на едва 83 млрд. долара. Според доклад на благотворителната организация Oxfam, публикуван тази седмица, по-голямата част от тази сума е под формата на заеми, а не на безвъзмездни средства.

Авинаш Персо, икономист от Барбадос, който е специален пратеник на островната държава по въпросите за инвестициите и финансовите услуги, казва, че едно творческо решение набира популярност. То се корени в една по-успешна история на прехвърляне на богатство от замърсителите към жертвите. Той иска да наложи малка такса на световните купувачи на петрол, за да се финансират плащанията за загубите и щетите за бедните страни, опустошени от наводнения, пожари, бури и горещи вълни.

Предложението е изготвено по модела на Международните фондове за обезщетение при замърсяване с нефт, които са създадени през 1971 г. и продължават да функционират и днес. Фондовете действат, като начисляват много малка такса на повече от 120 страни членки за всеки барел нефт, който те внасят, само когато е необходимо да се попълнят резервоарите. През повечето време таксата се събира директно от петролните компании, които разтоварват горивото на сушата. Ако някога има петролен разлив, където и да е по света, средствата на фондовете за обезщетение могат да бъдат предоставени за разходите за почистване в размер до 250 млн. долара (като някои държави плащат допълнително за защита в размер до 1 млрд. долара).

"Светът чака от десетилетия фонд за покриване на загуби и щети", казва Персо. За разлика от него механизмът на фондовете за обезщетение при замърсяване с нефт се появиха "само за няколко години".

Фондовете за обезщетение (IOPC funds) са създадени, след като през 1967 г. либерийският танкер Torrey Canyon се удря в скала на път за Обединеното кралство. Този нефтен разлив предизвика замърсяване на британския и френския бряг, което наложи скъпоструваща операция по почистването му. За повече от 50 години съществуване IOPC се е занимавал с над 150 инцидента и е изплатил 750 млн. паунда (930 млн. долара).,а броят на годишните петролни разливи, изискващи намеса със средства на IOPC, намалява от десетилетия насам.

Намаляване на щетите

Пробният балон на Персо е част от последния опит за пренасочване на разговора за финансирането на борбата с изменението на климата под ръководството на министър-председателя на Барбадос Миа Мотли. Миналата година тя стартира инициативата си в Бриджтаун за преразглеждане на световната финансова архитектура, за да се справи с нарастващото неравенство, изменението на климата и загубата на биоразнообразие. На срещата на върха в Париж по-късно този месец, заедно с френския президент Еманюел Макрон, Мотли се надява да убеди най-богатите държави да подкрепят серия от инициативи, насочени към реформиране на съществуващите многостранни банки за развитие (МБР), като Световната банка и Международния валутен фонд, с цел справяне с най-големите съвременни проблеми.

Някои от тези искания са изложени в непубликуван документ, озаглавен "Бриджтаун 2.0", който беше разгледан от Bloomberg Green. В него се призовава МВФ да създаде гаранции за обмен на валута на стойност 100 млрд. долара, които според него биха могли да мобилизират 1,5 трилиона долара за разходи по проекти за намаляване на въглеродните емисии. Предложението има за цел да увеличи кредитирането от страна на МВФ, което според него би могло да отключи 500 млрд. долара, които да се изразходват за подкрепяните от ООН цели за устойчиво развитие. Други 100 млрд. долара годишно за покриване на загубите и щетите, свързани с климата, ще бъдат договорени чрез "данъци, такси или други източници", се посочва в документа.

Всички пари за загуби и щети трябва да се отпускат под формата на безвъзмездни средства, твърди Персо, а в момента няма достатъчно средства за това. Общата сума, която богатите страни отделят за изплащане на цялата чуждестранна помощ за развитие, възлиза на около 200 млрд. долара годишно.

Още по темата

Какво премълчава Exxon за разходите, свързани с климата

Милиард нови климатици ще спасяват животи, но ще унищожават планетата

Въпреки оптимизма на Персо, че се увеличава подкрепата за глобална такса върху вноса на петрол за справяне с климатичните щети, човекът, който в продължение на десетилетия е ръководил IOPC, не е толкова убеден в това. "Ако има политическа воля за подобна идея, тя може да бъде осъществена", казва Монс Якобсон, който е бил директор на фондовете от 1985 до 2006 г. "Но аз се съмнявам, че има политическа воля."

Въпреки че петролните компании трябва да плащат таксата, правителствата трябва да наложат тези вноски, казва той. Натискът би могъл да проработи, "ако правителствата са склонни да наложат по-голяма тежест на петролната си индустрия", казва Монс. Но това е малко вероятно, защото, въпреки че това не са средства на данъкоплатците, "все пак това са пари, които излизат от страната".

Държавите, които внасят най-много петрол, ще трябва да направят най-голям принос към фонда. Това би означавало, че страна като Индия, която е уязвима към изменението на климата, но е много по-малко отговорна за проблема в исторически план от САЩ, ще трябва да плаща много повече от страна износител на енергия. (Заслужава да се отбележи също така, че САЩ не членуват във фондовете на IOPC - те създадоха свой собствен механизъм за реагиране в Закона за замърсяването с нефт след големия петролен разлив на Exxon Valdez през 1989 г.)

Персо казва, че таксата върху вноса на петрол няма да е единственият начин за попълване на фонда за загуби и щети. Друга идея, лансирана от Маршаловите острови през 2021 г., е Международната морска организация (ММО) да наложи такса от 100 долара за тон въглероден диоксид, отделян от световния корабен флот - политика, която агенцията е подложена на нарастващ натиск да приеме, за да се справи с изменението на климата.

Проблемът с климата вече очевидно е и финансов. С нарастването на въздействията ще се увеличават и средствата, инвестирани в решения, както и призивите за компенсации. Това стана ясно още през първия ден от изявленията на страните, които се срещнаха тази седмица в Бон, Германия, в подготовка за определянето на дневния ред на COP28 в Дубай в края на ноември.

Още по темата

Как да търгуваме акции в условията на все повече екстремни климатични явления

Китовете са новите дървета: нито едно от тях нямa да спаси климата

Океаните се нагряват, а Ел Ниньо само ще влоши положението с климата