Суровините ще са следващите жертви на пазара

Ентусиазмът на бичи настроените инвеститори спрямо стоковата борса скоро може да се охлади

09:50 | 28 май 2022
Автор: Николета Рилска
Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg
Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Цените на акциите се понижават, а пазарът се насочва към меча територия. Цените на облигациите също регистрират резки спадове. Чуждестранните валути отслабват спрямо долара. Криптовалутите, компаниите със специално предназначение и други спекулативни активи се сриват. Борсово търгуваните стоки се радват на успех в същото време. Индексът Commodity Spot на Bloomberg се повишава с 33% през тази година, като цените на енергийните продукти, металите и земеделските стоки регистрират големи ръстове.

Инвеститорите, притиснати от ускоряващата се инфлация, нарастващите геополитически рискове и загубите от други активи, се насочват към борсово търгувани фондове на стоковите борси като начин да предпазят портфолиото си. 21,4 милиарда долара са насочени към такива ETF-и до април тази година, в сравнение с отлив на 63 милиарда долара през първите четири месеца на 2021 г., сочат данни на Morningstar. Ентусиазмът на бичи настроените инвеститори спрямо стоковата борса скоро може да се охлади на фона на силите на търсенето и предлагането, които изглежда скоро ще ударят цените.

Суровините поскъпват

Суровините поскъпват въпреки разпродажбите на останалите пазари. Графика: Bloomberg 

Covid-19 доведе до продължаващи мерки в Китай, което предизвика драматично свиване на производството във втората по големина икономика в света, генерираща около 18,1-процентен дял от глобалния брутен вътрешен продукт и 23,9-процентен дял от производството. Болката се разпространи към вноса на Китай на стоки, включително на петрол, мед и желязна руда, от страни като Бразилия, Чили и Австралия, както и на производствени хъбове като Германия, Южна Корея и Тайван. Китайският внос на желязна руда се свива с 13% през април на годишна база, на мед – с 4%, на автомобили – с 8%, сочат данни на Nomura Holdings.

Инвазията на Русия в Украйна също удари глобалното търсене, а силният долар натежа на търсенето на стоки от развиващите се страни, тъй като валутите им отслабнаха с по средно 3% от април насам. От 45 борсово-търгувани стоки в глобален мащаб, 42 са ценообразувани в долари. Единствените изключения са при вълната (австралийски долари), кехлибар (руски рубли) и палмово масло (малайзийски рингит). Вносът на стоки на развиващите се страни също е потърпевш от нарастващата им нужда да използват оскъдните си чуждестранни валути за обслужване на дълга, деноминиран в долари. Дългът на Чили, извън банковия сектор, деноминиран в долари, се повишава до 50,3% от 37,4%, на Мексико – до 30,1% от 21,9%, на Турция до 28,2% от 23% в периода между 2018 и 2021 г.

Борсово търгуваните стоки също понасят удар на фона на икономическия растеж, който приоритизира услугите пред стоките. Дългът на разходите на американците за стоки спрямо приходите им се понижава от 61% до 35% след Втората световна война, докато този за услуги нараства от 38% до 65%. Същото важи и за развиващи се страни като Китай.

По отношение на предлагането, с изключение на кратки периоди на ръст по време на войни и петролното ембарго от 70-те години на миналия век, коригираните спрямо инфлацията цени устойчиво се понижават след средата на 80-те години с общо 83%.

Дяволът винаги е в детайлите, но цените на много земеделски и индустриални стоки често се понижават заедно. Например, спекулант, който понася големи загуби от позиции при цинка, е принуден да продава пшеница, за да запази капитала.

За да са сигурни трейдърите, трябва да следят показатели отвъд икономиката. Лошото време може да повлияе на добива на зърнени култури. Картелите също могат да окажат влияние. Действията на Организацията на страните износителки на петрол, например, затрудняват перспективите за поскъпване на петрола. Междувременно американските шистови производители не реагираха на високите цени на суровия петрол с увеличаване на добива. 

Като пример може да послужи пазарът на мед – някои инвеститори вече имат къси позиции към фючърсите, чиито цени се понижават с 14% спрямо пика от началото на май. Медта се използва за почти всяка производствена стока – от автомобили през машини и уреди до компютри, така че е чудесен показател за настъпването на евентуална рецесия. Освен това при медта няма картел нито по отношение на търсенето, нито от страна на предлагането, който може да повлияе срещу основните икономически сили. След няколко мрачни години по-високите цени на медта и прогнозите за ръст на търсенето насърчиха създаването на нови мини и повишаване на капацитета за рафиниране. Очакванията на Международната експертна група по изследване на медта сега са пазарът на рафинирана мед да отчете огромни излишъци от 328 хиляди метрични тона през тази година след дефицита от 475 хиляди метрични тона през 2021 г.

Цените на

Цените на медта се понижават на фона на нарастващите тревоги за икономиката. Графика: Bloomberg 

Бичи настроените инвеститори прогнозират силно търсене през следващите години от пазара на батерии за електромобили и за други електрически употреби. Междувременно обаче трябва да си припомним прогнозите, че растежът на доставките на електричество ще бъде ограничен, защото няма достатъчно мед в земната повърхност за направата на всички необходими проводници. След това се появиха оптичните влакна от силикон – вторият най-разпространен минерал в света. Трейдърите трябва да залагат на човешката изобретателност, не на повишаване на цените, предизвикано от недостиг.